– Знам – изрече Моли, а лицето ѝ поруменя. – Съжалявам.
– Вивиан никога не би се съгласила да започнете толкова рано. Има си установен ред. Става в осем или девет и слиза в десет.
– Мислех, че възрастните хора се будят рано – промърмори Моли.
– Не всички. – Тери сложи ръце на кръста. – Но не това е въпросът. Ти се вмъкна с взлом.
– Е, не съм...
Тери въздъхна и продължи:
– Джак може и да ти е казал, че тази идея не ми хареса особено – ти да изработиш часовете си по този начин.
Момичето кимаше с глава. Ето че лекцията започва.
– Той се постави в опасно положение заради теб. Не ме питай защо.
– Знам и го оценявам. – Моли осъзнаваше, че се забърква в неприятности, и зае отбранителна позиция. Но не можеше да се сдържи да не добави: – Надявам се, че оправдавам това доверие.
– Не и като се появяваш без уговорка.
Добре, заслужи си го. Какво беше казал учителят по право миналия ден? Никога не повдигай въпрос, ако нямаш отговор.
– И още нещо – продължи Тери. – Тази сутрин бях на тавана. Не разбирам какво точно вършиш там.
Моли подскочи на пръсти. Ядосана бе, че ѝ се карат заради нещо, което не зависи от нея, и беше още по-ядосана на себе си, защото не успя да убеди Вивиан да изхвърлят нещата. Разбира се, на Тери ѝ се струваше, че момичето просто си клати краката и чака времето да мине, подобно на държавен чиновник, който чака края на работното време.
– Вивиан не иска да изхвърли нищо – отговори тя. – Чистя кашоните и ги надписвам.
– Нека ти дам един съвет – каза Тери. – Вивиан е разкъсана между сърцето си – тук тя отново притисна парцала към гърдите си – и главата си. – Жената вдигна парцала към главата си, сякаш Моли не можеше да разбере какво точно ѝ обяснява. – Да се откаже от нещата си, означава да се сбогува с живота си. А това е трудно за всички. Затова твоята задача е да я накараш да го направи. Нека ти кажа нещо: няма да съм доволна, ако прекараш петдесет часа там горе в местене на нещата и нищо повече. Обичам Джак, но... – Тя поклати глава. – Честно казано, това е прекалено. – В този момент Тери сякаш говореше на себе си или пък може би на Джак, а Моли не можеше да направи нищо друго, освен да прехапе устна и да кима с глава, за да покаже, че разбира какво има предвид жената.
След като Тери неохотно призна, че вероятно е добра идея да започнат по-рано днес, и заяви, че ако Вивиан не слезе до половин час, ще се качи да я събуди, каза на Моли да се чувства като у дома си. Обясни ѝ, че има работа.
– Имаш с какво да се занимаваш, нали? – попита тя, преди да се върне в кухнята.
Книгата, която Вивиан даде на Моли, беше в раницата ѝ. Все още не си беше направила труда да я разгърне, най-вече защото изглеждаше като за домашна работа, което всъщност си бе наказание само по себе си, но и защото отново четеше Джейн Еър за часовете си по английски език (по ирония на съдбата учителката, госпожа Тейт, раздаде училищни копия в седмицата, след като Моли се опита да я открадне), а тази книга е наистина дебела. Препрочитането ѝ си беше цяло изпитание. Прочитът само на една глава я караше да забави дишането си и да изпадне в транс, подобно на спяща през зимата мечка. Всички нейни съученици се оплакваха – обширните отклонения на Бронте за човешката природа, второстепенните сюжети за приятелите на Джейн в училище Лоууд, дългия "нереалистичен" диалог.
– Защо просто не разкаже историята? – роптаеше в час Тайлър Болдуин. – Заспивам всеки път, когато започна да я чета. Как се нарича това състояние – нарколепсия[20]?
Оплакването се посрещна с всеобщо съгласие, но Моли остана мълчалива.
А госпожа Тейт, която несъмнено бе нащрек за най-малката искра във влажната купчина дърва, забеляза това.
– А какво мислиш ти, Моли?
Моли сви рамене. Не искаше да изглежда прекалено заинтересована.
– Книгата ми харесва.
– Кое точно ти харесва?
– Не знам. Просто ми харесва.
– Кой е любимият ти откъс?
Моли усети погледите на целия клас върху себе си и потъна леко в стола си.
– Не знам.
– Това е просто един скучен любовен роман – каза Тайлър.
– Не, не е – изтърси тя.
– Защо не? – настоя госпожа Тейт.
– Защото... – Тя се замисли за миг. – Джейн е някак извън закона. Тя е страстна и решителна и казва точно това, което мисли.
– Как разбра всичко това? Защото аз определено не го усещам – попита Тайлър.
– Добре, ето този откъс – отвърна Моли и започна да прелиства книгата, докато намери сцената. – "Уверих го, че по природа съм сурова и строга, че често ще ме намира в такова настроение и че изобщо възнамерявам да му покажа през този месец преди сватбата редица неприятни черти на характера си. Нека знае какъв избор е направил, докато още не е късно."[21]