Човек би помислил, че настава хаос с всички тези деца, но госпожица Ларсън рядко повишаваше тон. Шофьорът господин Поуст, цепеше дърва, поддържаше печката, метеше листата от предната алея и поправяше камиона. Преподаваше също и математика, но без геометрия, за която казваше, че не е учил, защото по онова време реколтата била нападната от скакалци и той помагал във фермата.
През междучасието Луси ме покани да играя с една група деца – единият отбор хвърляше топка високо, а другият се опитваше да я улови; вървяхме в кръг с хванати ръце и пеехме, а щом песента приключеше, сядахме земята; двата отбора тичаха в противоположни посоки, а в средата един "ловец" хващаше децата.
Когато в четири и половина слязох от камиона и тръгнах по дългия път към къщи, вървях с бавни стъпки.
Храната, с която се изхранваше това семейство, не приличаше на нищо, което бях яла преди. Господин Гроут излизаше на зазоряване с пушката и въдицата си и носеше вкъщи катерици и диви пуйки, мустаката риба, а от време на време се прибираше и с белоопашат елен. Връщаше се в късния следобед, целият покрит с борова смола. Носеше предимно червени катерици, но те не бяха толкова вкусни като лисичата и сивата катерица, които той наричаше рунтаво опашати. Те цвърчаха и свирукаха, а той ги подмамваше, като удряше две монети една в друга и звукът наподобяваше тяхното цвърчене. Сивите катерици имат най-много месо, обясняваше ми той, но се намират най-трудно в гората. Издаваха рязък чик-чик звук, когато са ядосани или изплашени. Именно така той успяваше да ги намери.
Господин Гроут дереше и чистеше животните с няколко плавни движения, а след това ми подаваше миниатюрни сърца и черни дробчета, и парчета тъмночервено месо. Казах му, че мога да готвя единствено варено овнешко със зеле, но той ме успокои, че не е толкова различно. Показа ми как се прави задушено от нарязано на кубчета месо, лук и зеленчуци, горчица, джинджифил и оцет. Готвиш месото в животинска мас на висока температура, за да го задушиш, след това добавяш картофи и зеленчуци, и всичко останало.
– Това е просто един тюрлюгювеч – поясни той. – Слагаш каквото има вкъщи.
В началото бях ужасена от приличащите на таласъми одрани катерици, червени и мускулести като одраните човешки тела в книгата по анатомия на госпожица Ларсън. Но гладът излекува угризенията ми. Съвсем скоро приех, че задушената катерица има съвсем нормален вкус.
В задния двор имаше градина, в която дори и сега, в средата на април, имаше кореноплодни зеленчуци, които чакаха да бъдат изровени от пръстта – попарени сладки картофи, моркови и репи с твърди кори. Господин Гроут ме заведе в градината с кирка и ми показа как да ги вадя от земята и да ги мия на помпата. Но земята все още беше полузамръзнала и зеленчуците се вадеха трудно. Двамата с него прекарахме около четири часа на студа в копаене на тези твърди стари зеленчуци, посадени миналото лято, докато натрупаме крива, грозна купчина. Децата влизаха и излизаха от къщата или ни гледаха от кухненския прозорец. В този момент бях изключително благодарна, че имам ръкавиците без пръсти.
Господин Гроут ми показа как отглежда див ориз в поточето и как събира семената. Оризът бе вкусен и кафяв. Посажда семената след жътва в края на лятото и събира реколта на следващата година. Растението е едногодишно, обясняваше ми той, което означава, че през есента умира. Семената, които падаха през есента, пускаха корени под водата на пролет, а след това филизите поникваха над водата. Стеблата приличаха на висока трева, която се полюшва във водата.
Обясни ми, че през лятото отглежда билки зад къщата – мента, розмарин и мащерка – и ги закача в колибата да ги суши. Дори и в момента в кухнята имаше саксия с лавандула. Тя представляваше наистина чудата гледка в тази мръсна и мизерна стая, като роза на бунище.
Един ден в училище, в края на април, госпожица Ларсън ме изпрати навън за дърва, а когато се върнах, целият клас начело с Луси Грийн, беше станал на крака и пееше "Честит рожден ден" за мен.
Очите ми се напълниха със сълзи.
– Откъде знаете?
– Датата е отбелязана в документите ти. – Госпожиц Ларсън се усмихна и ми подаде парче хляб със стафиди.
– Хазяйката ми го приготви.
Гледах я и не бях сигурна, че съм разбрала правилно.