Моли винаги си бе мислила, че индианците са въстанали като диваци – че скалпирали противниците си и плячкосвали. По-късно научи, че те са се опитвали да преговарят със заселниците, носели костюми по европейската мода и са се обърнали добросъвестно към Конгреса, а в замяна на това били лъгани и предавани многократно. Всичко това я ядоса силно. В класната стая на господин Рийд имаше снимка на Моли Моласес, направена в края на живота ѝ. Тя стои изправена и изпъната, на главата си има заострено украшение, покрито с мъниста, а от двете страни на врата ѝ са сложени две големи сребърни брошки. Лицето ѝ е тъмно и набраздено, а изражението ѝ – свирепо. Един ден Моли стоя сама след училище в празната стая, взирайки се дълго в лицето на жената и търсейки отговори на въпроси, които не знаеше как да зададе.
В нощта на нейния осми рожден ден, след като ядоха сандвичи, сладолед и торта, които майка ѝ донесе от магазина, в който работеше, Моли горещо отправи своето желание със стиснати очи, докато духаше свещите на розови райета, сложени на тортата. Помнеше, че си пожела колело, розово с бяло-розови ленти, като това, което момиченцето отсреща бе получило за рождения си ден преди няколко месеца. След това Моли седна на дивана и зачака баща си да се прибере. Майка ѝ вървеше напред-назад, постоянно натискайки бутона за повторно набиране на телефонната слушалка, и мърмореше: Как можа да забравиш рождения ден на единствената си дъщеря? Но той така и не се обади. След известно време спряха да му звънят и си легнаха.
След около час някой я побутна по рамото и тя се събуди. Баща ѝ бе седнал на стола до леглото ѝ и леко се олюляваше. В ръката си държеше найлонова торбичка.
– Хей, Моли Моласес, будна ли си?
Тя отвори очи и премигна.
– Будна ли си? – попита той отново, протегна ръка и включи лампата с форма на принцеса, купена от гаражна разпродажба.
Тя кимна утвърдително.
– Протегни ръка.
Той бръкна в торбичката и извади три плочици, на които имаше прикрепени бижута – всяка от тях бе направена от сива пластмаса, от едната страна бе покрита със сив мъх, на който с телче бе закачен малък амулет.
– Риба – каза той и ѝ подаде малка перлена синьо-зелена риба, – гарван, калаената птица, мечка, която представлява миниатюрно кафяво мече. Трябваше да бъде черна мечка от Мейн, но имаха само това – обясни той извинително. – Ето каква е сделката. Чудех се какво да ти подаря за рождения ден. Исках да носи някакво послание, а не да бъде поредната кукла Барби. Та си мислех – ние с теб сме индианци. Майка ти не е, но ние сме. А аз винаги съм харесвал индианските символи. Знаеш ли какво е символ?
Тя поклати глава отрицателно.
– Глупости, които означават глупости. Да видим дали съм запомнил правилно. – Седнал на леглото, той издърпа плочката със закрепената на нея птица от ръката ѝ и я завъртя между пръстите си. – Добре, този приятел означава магия. Той ще те защитава от лоши заклинания и други странности, които може и да не усещаш. – Внимателно откачи талисмана и постави птицата на нощното шкафче.
След това взе мечето: – Това свирепо животно е бранител! – Тя се засмя. – Не, наистина. Може и да не прилича на такъв, но външният вид понякога заблуждава. Този тук има безстрашен дух. А чрез този безстрашен дух вдъхва смелост на този, който има нужда от нея. – Той освободи мечката от опаковката и я остави до птицата. – Добре. А сега рибата. Тя може да се окаже най-добрата от всички. Дава ти силата да устоиш на чуждата магия. Страхотно, нали?
Момичето се замисли за миг.
– Но това не е ли същото като лошите заклинания?
Мъжът свали рибата от плочката и я сложи до останалите талисмани, като ги подреди внимателно с пръст.
– Много добър въпрос. Полубудна си, но все пак си по-умна от повечето хора, когато са напълно будни. Добре, разбирам, че звучи по същия начин. Но разликата е много важна, затова внимавай.
Тя седна в леглото.
– Чуждата магия може и да не е лошо предсказание. Може да изглежда и звучи много добре. Може да бъде... о, не знам... например някой да те убеждава да направиш нещо, което ти знаеш, че не бива да правиш. Например да пушиш цигари.
– Гадост. Никога няма да го направя.
– Точно така. Но може и да не е нещо толкова гадно, като например да вземеш захарна пръчка от кварталния магазин, без да платиш.
– Но мама работи там.
– Да, работи, но дори и да не работеше там, ти знаеш, че не е редно да се крадат захарни пръчки, нали? Но този човек може да притежава много магия и да е много убедителен. О, хайде, Мол, няма да те хванат – шепнеше той дрезгаво, – не обичаш ли сладкиши, не искаш ли няколко, хайде, само веднъж? – Баща ѝ държеше рибата и говореше със сериозен рибешки глас: – Не, благодаря! Знам какво си намислил. Няма да използваш магията си върху мен, не, господине, ще избягам от вас веднага, чувате ли? Добре, чао тогава. – Той обърна талисмана обратно и направи вълна с ръката си, нагоре и надолу.