Загърнах се още по-здраво с одеялото. Той отново потупа мястото до него. Приближих, но не седнах.
– Тази вечер е студено – каза той тихо. – Компанията ще ми дойде добре.
– Трябва да се върнеш при нея – отвърнах аз.
– Не искам да го правя.
– Уморена съм – казах аз. – Лягам си.
Той поклати глава.
– Ще останеш тук с мен.
Усетих как коремът ми се сви и се обърнах да изляза от стаята.
Той протегна ръка и сграбчи моята.
– Казах, че искам да останеш.
Погледнах го в мрака. Господин Гроут никога преди не ме бе плашил, но сега гласът му бе различен и аз усетих, че трябва да внимавам. Устните му бяха извити нагоре в особена усмивка.
Дръпна завивката.
– Можем да се топлим един друг.
Пристегнах одеялото още повече около раменете си и отново се обърнах, но в следващия миг паднах. Ударих лакътя си в твърдия под и усетих остра болка, щом тупнах тежко върху него, с нос, опрян в земята. Извърнах се в завивката и погледнах нагоре, за да разбера какво се случва. Усетих груба ръка върху главата си. Исках да помръдна, но бях хваната в капан като в пашкул.
– Прави каквото ти казвам – нареди той. Усетих брадясалото му лице по бузата си, подуших соления му дъх. Обърнах се отново, а той сложи крака си върху гърба ми
– Тихо.
Голямата му груба ръка се плъзна под завивката, а след това се озова под пуловера и под роклята ми. Опитвах се да се отдръпна, но не можех. Ръката му се движеше нагоре-надолу и аз изпитах внезапен шок, щом докосна мястото между краката ми и пъхна пръстите си навътре. Грубото му като шкурка лице все още бе до моето и се триеше в бузата ми, а дъхът му бе пълен с възбуда.
– Дааа – стенеше той в ухото ми. Надвесил се бе над мен като куче, с едната си ръка галеше кожата ми, а с другата разкопчаваше панталона си. При звука на всяко едно разкопчано копче аз се навеждах и извивах, но бях в капан, увита в завивката, като муха в паяжина. Виждах как панталонът му се отваря и ниско долу, между краката му, се показва набъбналият му пенис, твърдият му бял корем. Бях виждала много животни в двора, така че знаех какво се опитва да направи. Въпреки че ръцете ми се намираха в капан, аз разклащах тялото си в опит да завия одеялото плътно около себе си. Той го издърпа грубо и усетих как завивката се отвива, докато той шепнеше в ухото ми:
– Кротко. Това ти харесва, нали?
Започнах да плача тихо. Когато пъхна два пръста в мен, назъбените му нокти одраскаха кожата ми и аз изкрещях. Той затисна устата ми с другата си ръка и мушна пръстите си още по-дълбоко. Издавах звуци, подобни на хриптене на кон, безумни звуци, идващи дълбоко от гърлото ми.
И тогава той повдигна бедра и махна ръката си от устата ми. Аз изпищях и усетих оглушителен шамар през лицето.
От коридора долетя глас:
– Джералд? – Той замръзна намясто за секунда преди да се плъзне от мен като гущер. Закопча панталона си и се изправи. – Какво, за бога! – Госпожа Гроут се беше облегнала на касата на вратата и придържаше заобления си корем с една ръка.
Нахлузих гащите си и дръпнах роклята и пуловера си надолу, изправих се на крака, като притисках завивката към тялото си.
– Не и тя! – ридаеше госпожата.
– Хайде, Уилма, не е това, което изглежда...
– Ти, животно такова! – Гласът ѝ бе дълбок и див. Обърна се към мен: – А ти, ти, знаех си. – Тя посочи вратата. – Махай се. Вън!
Отне ми малко време да осъзная какво има предвид – че иска да си тръгна, сега, в студа, посред нощ.
– Стига, Уилма, успокой се – каза Джералд, господин Гроут.
– Искам това момиче – този боклук – да напусне дома ми.
– Хайде да поговорим за това.
– Искам тя да се махне!
– Добре, добре. – Той ме погледна с безчувствени очи и аз разбрах, че колкото и тежко да е положението, ще стане още по-зле. Не исках да оставам тук, но как бих могла да оцелея навън?
Госпожа Гроут изчезна в коридора. Едно от децата се разплака отзад. Тя се върна след минута с куфара ми и го хвърли. Той се блъсна в стената и съдържанието му се разпиля на пода.
Ботушите ми и палтото в цвят горчица с безценните ръкавици от Фани в джоба висяха закачени на един пирон до входната врата. Бях обута с единствения си чифт износени чорапи. Отидох до куфара и събрах каквото успях, отворих вратата и отвън ме блъсна остър студен въздух.
Захвърлих няколко разпилени дрехи на верандата. Дъхът ми се движеше пред мен. Докато обувах ботушите и завързвах връзките, чух господин Гроут да казва:
– А ако ѝ се случи нещо?
Госпожа Гроут отвърна:
– Ако това глупаво момиче реши да избяга, не можем да ѝ попречим, нали?