И все пак, като се имаше предвид какъв е другият вариант...
– Тя иска да се срещне с теб – каза Джак.
– Кой?
– Вивиан Дейли. Възрастната дама. Тя иска да отидеш за...
– За интервю. Казваш ми, че трябва да отида на събеседване с нея.
– Това е част от сделката – отговори той. – Съгласна ли си?
– Имам ли избор?
– Разбира се. Можеш да отидеш в затвора.
– Моли! – Дийна изръмжа и чукна отново на вратата. – Излизай веднага!
– Добре! – извика тя и след това каза на Джак: – Добре!
– Какво добре?
– Ще го направя. Ще се срещна с нея. Ще отида на събеседването.
– Чудесно – каза той. – О, и може, би ще е добре да облечеш пола или нещо такова, знаеш. И може би ще свалиш няколко от обеците си.
– А тази на носа?
– Харесвам обецата на носа – отговори той. – Но...
– Разбирам.
– Само за първата ви среща.
– Няма проблем. Слушай, благодаря.
– Не ми благодари за това, че съм егоист – каза той. – Просто искам да си близо до мен малко по-дълго.
Моли отвори вратата на стаята си, видя напрегнатите и загрижени лица на Дийна и Ралф и се усмихна.
– Не трябва да се притеснявате. Намерих начин да отработя часовете си. – Дийна погледна Ралф, а Моли разпозна изражението ѝ благодарение на годините, прекарани в разгадаване на намеците на приемните си родители. – Но ще ви разбера, ако поискате да напусна. Ще намеря решение.
– Не искаме да си тръгваш – каза Ралф, а в същия момент Дийна допълни:
– Трябва да го обсъдим.
Двамата се гледаха втренчено.
– Както и да е – каза Моли. – Дори и да не се получи, всичко е наред.
И в този момент, благодарение на увереността на Джак, наистина всичко беше наред. Ако нищо не излезеше от това, просто нямаше да излезе. Моли отдавна знаеше, че вече е преживяла голяма част от скръбта и предателството, от които хората се страхуват цял живот. Баща ѝ беше мъртъв. Майка ѝ беше пропаднала. Постоянно пътуваше и отново, и отново я отхвърляха. Но въпреки всичко тя дишаше, спеше и растеше. Събуждаше се всяка сутрин и се обличаше. Затова, щом казваше, че всичко е наред, тя знаеше, че може да преживее почти всичко. А сега за първи път, откакто се помнеше, някой се грижеше за нея. (Какъв му е проблемът на него в крайна сметка?)
Спрус Харбър, Мейн, 2011 г.
Моли си пое дълбоко въздух. Къщата бе по-голяма, отколкото предполагаше – бяла викторианска монолитна сграда със заврънкулки и черни кепенци. Тя погледна през предното стъкло и видя, че къщата е идеална – нямаше никакви следи от лющене или гниене, което означаваше, че най-вероятно е била скоро боядисана. Несъмнено възрастната дама имаше работници, които постоянно поддържат постройката – армията на царицата от пчели работнички.
Бе топла априлска сутрин. Земята беше рохка и влажна от стопения сняг и дъжда, но днес бе един от тези редки, почти приятни дни, които загатваха за предстоящото страхотно лято. Небето беше сияйно синьо, с големи пухкави облаци. Сякаш навсякъде бяха изникнали туфи минзухари.
– Добре – каза Джак. – Ето каква е работата. Тя е мила дама, но е някак сериозна. Нали разбираш, не е особено забавна. – Той превключи скоростния лост за паркиране и стисна рамото на Моли. – Просто кимай с глава и се усмихвай и всичко ще бъде наред.
– Я ми припомни на колко години е? – промърмори Моли. Тя се ядосваше на себе си за това, че е напрегната. На кого му пука? Тя бе просто една стара вехтошарка, която се нуждае от помощ, за да се отърве от боклуците си. Моли се надяваше къщата да не е отвратителна и миризлива като къщите на онези вехтошари, които показваха по телевизията.
– Не знам. Стара е. Между другото, изглеждаш добре – добави Джак.
Моли се намръщи. Облечена бе в розова блуза от Ландс Енд [6], която Дийна ѝ беше дала специално за случая. "Едва те познах", каза Дийна, когато Моли се появи от стаята си, облечена в блузата. "Изглеждаш толкова... женствено." По молба на Джак Моли беше свалила обецата от носа си и бе оставила само по две обеци с щифтчета на всяко ухо. Бе отделила повече време от обикновено на грима си – бе сложила фондьотен, чийто нюанс беше по-скоро блед, отколкото призрачен, бе оставила очната линия по-лека от обикновено. Дори си беше купила розово червило –Maybelline Wet Shine Lip Color в цвят Mauvelous, чието име я подлудяваше. Беше свалила многобройните си пръстени, купени от магазини за стоки втора употреба, и сега носеше единствено талисмана от баща си, вместо обичайните тежки кръстове и сребърни черепи. Косата ѝ все още бе черна, с една бяла ивица от двете страни на лицето ѝ, и ноктите ѝ също бяха черни, но очевидно бе положила усилия, за да изглежда, както Дийна отбеляза, "по-близко до нормално човешко същество".