Никога не беше опитвала да разбере какво се бе случило със семейството ѝ – с майка ѝ или роднините ѝ в Ирландия. Но докато слушаше записите отново и отново, Моли започна да разбира, че според Вивиан хората, които са важни в нашия живот, остават с нас, навестяват най-обикновените моменти от ежедневието ни. Те са с нас в бакалията, зад ъгъла, докато разговаряме с приятел. Те се издигат от тротоара и навлизат в нас през подметките ни.
Вивиан придаде значение на общественополезния труд, който Моли трябваше да отработи. Сега момичето искаше да даде нещо в замяна. Никой друг не знаеше историята на възрастната жена. Нямаше кой да прочете договорите и документите за осиновяването; нямаше кой да осъзнае значението на вещите, които бяха ценни за нея и които щяха да имат смисъл единствено за човек, когото го е грижа за нея. Но Моли се интересуваше. За нея пролуките в историите на Вивиан бяха мистерии, за чието разгадаване смяташе, че може да помогне. Веднъж по телевизията чу експерт по междуличностните отношения да казва, че човек не може да намери покой, докато не открие всички парчета. Тя искаше да помогне на Вивиан да намери покой, независимо колко неуловим и краткотраен можеше да се окаже той.
Моли слезе на поляната пред Бар Харбър и се запъти към библиотеката – тухлена страда на улица "Маунт Дезърт". В главната читалня тя разговаря с една библиотекарка, която ѝ помогна да намери книги за ирландската история и имиграцията от 20-те години на XX век. Прекара следващите няколко часа в четене и водене на записки. След това извади лаптопа си и отвори търсачката Google. Комбинацията от различни думи даваше различни резултати, затова Моли пробва различни варианти: "1929 г. пожар Ню Йорк", "пожар 1929 г. ул. "Елизабет", Агнес Полин, "Елис Айлънд 1927 г.". Отвори сайта на Елис Айлънд и полето за търсене на Архиви с пътници. Търсене по кораб. Сега изберете името на кораба от списъка по-долу... И ето го и него, кораба Агнес Полин.
Намери целите имена на родителите на Вивиан в архива с пътници – Патрик и Мери Пауър от графство Голуей, Ирландия – и изпита замайващо вълнение, сякаш някакви измислени герои внезапно оживяха. Потърси имената заедно и поотделно и попадна на кратко съобщение за пожара и смъртта на Патрик Пауър и синовете му Доминик и Джеймс. Мейси не се споменаваше никъде.
Моли написа "Мери Пауър" в търсачката, а после и "Мейси Пауър". Никакъв резултат. Тогава ѝ хрумна нещо: семейство Шацман. "Шацман улица Елизабет", "Шацман улица Елизабет Ню Йорк", "Шацман улица Елизабет Ню Йорк 1930 г.". Появи се сайт за семейни събирания. През 2010 г. Лиза Шацман организирала семейно събиране в Ню Йорк. В менюто "Семейна история" Моли откри червеникавокафява снимка на Агнета и Бърнард Шацман, които емигрирали от Германия през 1915 г. и живеели на улица "Елизабет" № 26. Той бил търговец, а тя се занимавала с поправка на дрехи. Нямали деца до 1929 г., когато той бил на тридесет и пет, а тя – на тридесет и две.
Тогава осиновили дете. Маргарет.
Мейси. Моли се облегна на стола си. Значи Мейси не е умряла в пожара. По-малко от десет минути след началото на търсенето Моли разглеждаше снимката на жена, която би трябвало да бъде белокосата по-малка сестра на Вивиан, Маргарет Рейнолдс, по баща Шацман, на осемдесет и две години, заобиколена от своите деца, внуци и правнуци в дома ѝ в Райнбек, щата Ню Йорк. На два часа път от град Ню Йорк и само на малко повече от осем часа път от Cпрус Харбър.
Моли написа в търсачката "Маргарет Рейнолдс, Райнбек, Ню Йорк". Появи се некролог във вестник Поукипс Джърнъл отпреди пет месеца.
Госпожа Маргарет Рейнолдс, на 83 години, почина спокойно в съня си в събота след кратко боледуване. Тя беше обградена от любещото си семейство...
Изгубена, открита и изгубена отново. Как ще каже на Вивиан?
Хемингфорд, Минесота, 1930 г.
След като оздравях, започнах да ходя на училище с госпожица Ларсън с черния автомобил. Госпожа Мърфи ми даваше по нещо ново почти всеки ден – пола, която казваше, че е намерила в килера, вълнена шапка, палто в жълто-кафяв цвят, синьо-лилав шал и ръкавици в същия цвят. На някои от дрехите липсваха копчета, на места бяха леко разпорени и скъсани, а други имаха нужда от подгъв или поправка. Веднъж госпожа Мърфи ме видя да кърпя една рокля с игла и конец, които Фани ми беше дала, и възкликна: