Знаех, че от мен се очаква да отговоря, да изразя благодарност, но ми костваше голямо усилие да се усмихна и няколко секунди да формулирам думите си. Не бях благодарна, горчиво разочарована бях. Не разбирах защо е нужно да си тръгвам, защо не мога да остана с госпожа Мърфи, щом тя смята, че съм толкова добре възпитана. Не исках да отивам при друго семейство, което щеше да се държи с мен като с прислужница и щеше да ме търпи единствено заради труда, който предлагам.
– Колко мило от ваша страна, госпожо Мърфи! – възкликна госпожица Ларсън, за да прекъсне тишината. – Това е чудесна новина, нали Дороти?
– Да. Благодаря ви, госпожо Мърфи – казах аз, като буквално изплюх думите.
– Няма за какво да ми благодариш, дете. Няма за какво– сияеше от гордост тя. – И така, господин Соренсън. Навярно двамата с вас също трябва да присъстваме на тази среща?
Господин Соренсън пресуши чашата си и я остави върху чинийката.
– Наистина е така, госпожо Мърфи. Мисля също, че двамата с вас трябва да се срещнем насаме, за да обсъдим... подробностите за тази сделка. Какво ще кажете за това?
Госпожа Мърфи се изчерви и премигна, размърда се в стола си, взе чашата си и я остави отново, без да отпие.
– Да, това сигурно е разумно решение – каза тя, а госпожица Ларсън ме погледна и ми се усмихна.
Хемингфорд, Минесота, 1930 г.
През следващите няколко дни всеки път, щом се срещнех с госпожа Мърфи, тя имаше ново предложение относно държанието ми на срещата със семейство Нилсън.
Другите жени също се включваха.
– Не задавай въпроси – съветваше ме една от тях.
– Но им отговаряй, без да се колебаеш – добави друга.
– Ноктите на ръцете ти трябва да са подрязани и чисти.
– Измий си зъбите с хлебна сода.
– Косата ти трябва да бъде... – Госпожица Грънд направи гримаса и посегна към собствената си коса, сякаш потупва сапунени мехурчета. – ...укротена. Човек никога не знае как могат да приемат една червенокоска. Особено в този тенекиен нюанс.
– Хайде, хайде – намеси се госпожица Ларсън. – Ще изплашим горкото момиче толкова много, че няма да знае как да се държи.
В деня на срещата, една неделя в средата на декември, госпожа Мърфи почука леко на вратата на стаята ми. Носеше на закачалка тъмносиня кадифена рокля.
– Да видим дали ти става – каза тя и ми подаде роклята.
Не бях сигурна дали трябва да я поканя да влезе, или да затворя вратата, докато се преобличам, но тя сложи край на дилемата ми, като нахлу в стаята и седна на леглото.
Госпожа Мърфи бе толкова спокойна, че аз не се срамувах да съблека дрехите си и да остана по пликчета. Тя свали роклята от закачалката, отвори страничния цип и я вдигна над главата ми, като ми помогна с дългите ръкави, издърпа полите надолу и вдигна ципа. Отстъпи няколко крачки, за да ме огледа, и подръпна оттук-оттам.
– Да видим какво ще правим с тази коса – каза тя и ме накара да се обърна, за да погледне. Бръкна в джоба на престилката си и извади фиби и една шнола. Прекара няколко минути в мушкане и ръчкане, издърпа косата назад от лицето ми и я приглади. Когато остана доволна от резултата, ме обърна обратно и се вгледа в отражението ми в огледалото.
Въпреки безпокойството ми за срещата със семейство Нилсън, не можах да сдържа усмивката си. Изглеждах почти красива за първи път, откакто господин Гроут подстрига косата ми преди месеци. Никога не бях обличала кадифена рокля. Дрехата бе тежка и малко твърда, с голяма пола, която падаше пищно до средата на прасците ми. От нея се носеше лек мирис на нафталин при всяко движение. По мое мнение роклята беше красива, но госпожа Мърфи не бе доволна. Тя присви очи, цъкна с език и стисна плата.
– Почакай, връщам се веднага – каза тя, излезе и след малко се върна с широка черна лента. – Обърни се – нареди ми тя, сложи я около кръста ми и я върза на голяма панделка отзад. Заедно огледахме резултата в огледалото.
– Ето така е добре. Приличаш на принцеса, мила – обяви госпожа Мърфи. – Чисти ли са черните ти чорапи?
Кимнах с глава.
– Тогава ги обуй. Сложи и черните обувки. – Тя се засмя, а ръката ѝ стоеше на кръста ми. – Ти си една червенокоса ирландска принцеса в Минесота!
В три часа същия следобед, в ранните часове на първата тежка буря за сезона, аз поздравих господин и госпожа Нилсън в салона на госпожа Мърфи, в присъствието на господин Соренсън и госпожица Ларсън.