– Не закъснявай – предупреди ме Емили. – Трябва да си купим пуканки, а винаги има опашка.
Оставих чантата си в дрешника на тясната ми стая на четвъртия етаж, седнах на леглото и подскочих няколко пъти. Дюшекът бе тънък, пружините скърцаха. Но аз изпитвах трепетно удоволствие. Пътуванията ми със семейство Нилсън бяха с ясна цел и под контрол – мълчаливо пътуване с колата, определена дестинация, сънлив път към къщи в тъмното, изправена стойка на господин Нилсън на предната седалка, вторачен в осевата линия поглед на госпожа Нилсън.
Слязох долу и заварих Емили да чака сама във фоайето. Попитах къде е Лилиан, а тя ми смигна:
– Не се чувства добре. Ще се видим след прожекцията. Вървяхме към киносалона, който се намираше на две пресечки от хотела, и осъзнах, че Лилиан не е имала никакво намерение да идва на прожекцията с нас.
Магьосникът от Оз бе вълшебен и особен филм. Черно-бяла ферма отстъпва място на цветен пейзаж на мечтата толкова жив и непредсказуем, колкото обикновен и познат е животът на Дороти Гейл. Когато тя се връща обратно в Канзас и искреното ѝ желание се сбъдва, светът отново става черно-бял.
"Чудесно е да си у дома", казва тя. Обратно във ферма! Та, животът ѝ се простира отвъд линията на хоризонта, вече изпълнен с единствените герои, които някога ще познава!
Емили и аз излязохме от салона привечер. Бях толкова погълната от филма, че истинският живот ми изглеждаше леко нереален. Изпитвах необичайното усещане, че съм излязла от екрана и съм тръгнала по улицата. Вечерната светлина бе мека и розова, въздухът – лек като вода във вана.
Емили се прозина.
– Е, това беше наистина дълга прожекция.
Не ми се искаше да я питам, но добрите обноски ме задължаваха:
– Как ти се стори?
Тя сви рамене.
– Тези летящи маймуни бяха зловещи. Останалото, не знам, стори ми се скучно.
Вървяхме мълчаливи и минахме покрай тъмни витрини на универсални магазини.
– А на теб? – попита тя след няколко минути. – Xapecа ли ти?
Филмът ми хареса толкова много, че не знаех дали бих могла да отговоря, без да прозвуча като глупачка.
– Да – отвърнах аз и не можах да облека в думи емоциите, които кипяха в мен.
Върнах се в стаята си и се преоблякох в шифонена пола и блуза на цветя с ръкави тип пеперуда. Сресах косата си и я избутах назад, след това я оформих с ръце и я напръсках с лак за коса. Изправих се на пръсти и се огледах в малкото огледало над леглото. В светлината на късния следобед изглеждах спретната и сериозна. Виждаше се всяка малка луничка по носа ми. Извадих малък несесер с цип, намазах лицето си с мек като масло овлажнител, а после сложих и фондьотен. Малко руж, малко пудра. Очертах горните си клепачи с кафяв молив, сложих си спирала и червило, след това го разнесох с устни, сложих си отново и прибрах златната гилза в чантата си. Огледах се внимателно в огледалото. Пак си бях аз, но сякаш този път изглеждах по-смела.
Във фоайето Лилиан се държеше заръка с момче, което познавах като годеника ѝ Ричард, чиято снимка бях виждала в портмонето ѝ. Беше по-нисък, отколкото очаквах, по-нисък от Лилиан. Бузите му бяха осеяни с белези от акне. Лилиан бе облечена в тясна рокля без ръкави в яркозелен цвят с дължина над коляното (което бе с около седем сантиметра по-късо от дължината, която всички в Хемингфорд носеха) и черни "котешки" токчета[68].
Ричард пощипваше носа ѝ, шепнеше в ухото ѝ, а очите ѝ се разширяваха. Тя покриваше устата си с ръка и се кикотеше, а после ме забеляза.
– Виви! – възкликна тя и се откъсна от него. – Виж се само! Мисля, че никога преди не съм те виждала с грим. Изглеждаш чудесно.
– Ти също – казах аз, макар че не помня да съм я виждала без грим.
– Как беше филмът?
– Чудесен. Ти къде беше?
Тя погледна Ричард.
– Устроиха ми засада – каза тя и двамата отново започнаха да се смеят.
– Е, това е един начин да се опише случилото се – добави той.
– Ти трябва да си Ричард – казах аз.
– Как позна? – Той ме потупа по рамото, за да покаже, че се шегува. – Готова ли си да се позабавляваш, Виви?
– Аз със сигурност съм готова! – долетя зад мен гласът на Емили. Усетих аромат на жасмин и рози – разпознах парфюма Радост на Жан Пату от парфюмерийния щанд в магазина. Обърнах се да я поздравя и останах изумена от бялата ѝ блуза с дълбоко деколте и прилепналата пола на райета, високите обувки, на които се олюляваше, и червения ѝ лак за нокти.