„Пейв Лоу“ намали скоростта. Приближаваше целта. Ревът беше оглушителен. Картечарят откри огън. Машината увисна на метър от инфрачервения лъч. В същия миг откъм юг се появи „Пейв Хоук“ и прелетя над главите им, картечниците му не спираха да сипят огън към улицата.
Рап нарами Харут и се качи на рампата на транспортния хеликоптер. Харис го последва, сграбчил прожектора с инфрачервения лъч. Броеше хората си, като ги удряше по гърба, докато се качваха в хеликоптера. Когато всички се качиха на борда, той даде знак на пилота. Секунда по-късно хеликоптерът вече се издигаше.
До последно Уикър продължаваше да търси цели по улицата и по покривите. В мига, в който хеликоптерът се приближи към него, той грабна оборудването и скочи на рампата.
Двайсет секунди по-късно двата хеликоптера отново летяха един зад друг над залива.
Вашингтон, полунощ
Луксозната стая се намираше в югозападното крило на десетия етаж. Беше една от най-хубавите на хотел „Вашингтон“. Сива светлина влизаше през прозорците и се отразяваше в белия таван и стените. Единственият обитател на стаята стоеше пред огледалото и разтриваше с пръсти слепоочията и челюстта си. Беше красив мъж. След пластичните операции грубите черти на лицето му бяха по-изискани. Вече месец гледаше новото си лице и все още не можеше да свикне с него. Извади цигарата от устата си и се обърна настрани, за да разгледа в огледалото профила си. На места кожата беше още много тънка и чувствителна, но белегът беше зараснал. Страните му бяха хлътнали заради операцията, но и защото беше отслабнал с десетина килограма. Той се радваше на постигнатите резултати. Не беше идеалното, но бе достатъчно.
Изпускайки облак дим, мъжът се извърна и отправи поглед към града. Тъмната му кожа и коса изпъкваха на фона на бялата, шита по поръчка риза.
Вляво се виждаше паметникът на Вашингтон. Под него куполът на мемориала на Джеферсън блестеше сред дърветата. На запад бе мемориалът на Линкълн, а зад него — сградата на Министерството на финансите.
Мъжът дръпна от цигарата и бавно отпусна ръка до тялото си. Зловеща усмивка изкриви лицето му. Рафик Азис мразеше всичко, което виждаше в момента. Америка бе осквернила земята му! Неговият роден Бейрут бе превърнат в ад на земята! Време беше за нова революция. За джихад.
5.
Вашингтон, 6.55 ч.
Елън Мортън беше сред двестата специални агенти, на разположение на президента.
Тя вървеше по коридора на първия етаж на Белия дом. Спря пред една врата, открехна я и провря глава вътре:
— Добро утро, Тед. Как мина нощта?
— Доста добре — протегна се агентът.
Охраняващите не се качваха на втория и третия етаж на сградата, освен ако не ги повикаха. Датчици определяха точното местоположение на президента по всяко време.
— Той стана ли? — попита Мортън.
— Да. Стюардът каза, че обличал костюм.
Президентът Хейс всяка сутрин отиваше в Западното крило. Разбира се, имаше и дни, в които предпочиташе да се отбие до спортната си зала на третия етаж и след това да иде в кабинета си към осем часа. Агентите, които стояха на пост, обикновено не знаеха какво да очакват, докато не им се обадеше стюардът, за да им каже дали президентът е сложил костюм, или спортни дрехи.
Чу се изпиукване и една червена лампичка замига, което означаваше, че президентският асансьор се движи. Мортън вдигна ръкав към устата си:
— Съобщение от Мортън — каза в скрития микрофон. — Уди е на път. — Съобщението директно отиваше в контролната зала на охраната на президента, разположена под Овалния кабинет.
Шефът на агентите се занимаваше единствено с безопасността на президента, докато охраната на Белия дом беше поета от униформените служители на Тайните служби. Имаше и още един контролен охранителен пункт, разположен на петия етаж в административната сграда срещу Белия дом. Там наблюдаваха работата на охраната. Този охранителен пункт се наричаше Щаб за специални операции и беше създаден през 1994 година, когато едномоторен самолет се беше приземил на Южната морава край Белия дом. В щаба се наблюдаваше дейността и на униформените от охраната, и на агентите.
Вратите на асансьора се отвориха и от него излезе президентът Хейс, облечен в тъмен костюм. Той забеляза познатото лице пред себе си.
— Добро утро, Елън — поздрави я ведро.
— Добро утро, сър. — Мортън тръгна пред Хейс по коридора. Нейна задача беше да охранява президента по пътя му от личните помещения до Западното крило. Влязоха в Палмовата стая и Мортън отново вдигна ръкав: — Контролна зала, обажда се Мортън. Уди се приближава към колонадата. — Докато отваряше двойната стъклена врата, Мортън кимна на агента навън и пусна президента да мине пред нея. Излязоха на каменната алея.