Вътре беше мръсно и тясно. Рап наистина не би се побрал. Не й отне много време да достигне шахтата, която тръгваше надолу. Както беше казал Рап, разстоянието беше не повече от три метра. Райли спря и погледна надолу. Имаше достатъчно светлина да види дъното. Не беше толкова далеч, както беше очаквала. Тя запълзя бавно. Когато въжето се опъна, Рап и Адамс започнаха внимателно да я спускат. Щом наближи дъното, се завъртя на сто и осемдесет градуса.
Малко след това тя се издърпа в хоризонталната шахта и спря, за да си почине за момент. Въжето беше малко стегнато, но глезените не я боляха. След като си пое въздух, тя се обърна по корем и тогава чу шума. Приличаше на свистене от някаква машина. Пулсът й се ускори. Отворът на шахтата се намираше на метър пред нея. Пропълзя още няколко сантиметра напред и спря. Шумът не стихваше. Колкото повече се приближаваше към отвора, толкова по-светло ставаше. Когато се доближи до решетката, вече виждаше ръцете си съвсем ясно.
Ясно се различаваше и отсрещната стена. Райли долепи лице до пода на шахтата. Това, което видя, смрази кръвта й. Малко по-надолу по коридора се виждаше блестящата врата на бункера. Захванатите към нея предмети издаваха странния шум. Бяха бормашини. Една голяма и две по-малки. Не се виждаше цялото преддверие, защото първата вратата към бункера не беше изцяло отворена.
Райли посегна да дръпне три пъти връзката, завързана за врата й, когато се появи някакъв мъж. Дойде от онази част на помещението, което тя не виждаше. Тя се дръпна назад уплашена, че може да я види. После бързо осъзна, че това е глупаво, и отново пропълзя напред. Мъжът, който приличаше повече на водопроводчик, отколкото на терорист, се приближи до бормашините и докосна всяка поотделно.
„Страхотно!“, каза си Райли. Огледа мъжа още веднъж и дръпна връзката три пъти.
Джак Уорч реши да действа. Искаше първо да запознае с плана си всички агенти и после да го представи на президента. Не искаше някои да изглеждат изненадани, когато президентът ги попита за мнението им. Беше поговорил минута-две с всеки от хората си и всички се бяха съгласили да го подкрепят.
Сега престоеше трудната част. Президентът Хейс седеше до Валъри Джоунс на един от диваните. Играеха на карти. Преди да се приближи, Уорч провери още веднъж вратата. По всичко личеше, че времето им изтича.
Той прекоси помещението и застана от едната страна на дивана. Хейс вдигна поглед.
— Извинете, господин президент. Може ли да ми отделите няколко минути? — попита специалният агент.
— Разбира се — отвърна президентът и остави картите на дивана. — Извини ме, Вал.
Отдалечиха се в ъгъла при тоалетната.
— Какво има, Джак? — започна Хейс.
— Сър, първо искам да ме изслушате, преди да кажете каквото и да било. Имам идея. Мисля, че ще успее, но ще ни трябва доста смелост. Поемаме немалък риск.
— Казвай.
— Искам да започна с това, че да седим тук, не е особено добро решение. Всеки от моите хора е готов да се пожертва за вас и затова ви моля да престанете да мислите за нас. Ние сами сме избрали професията си.
— Няма да променя решението си, Джак. Вече имаше достатъчно кръв. Когато отворят вратата, ще се предадем мирно и ще се надяваме да оцелеем.
— Оставете ме да довърша, господин президент! — прекъсна го Уорч.
Хейс отстъпи изненадан.
— Ние — продължи Уорч — не сме от значение в момента. Вие сте по-важен. Ако сложим оръжие, нямаме никакви гаранции. Откъде да знаем дали няма да ни наредят до стената и да ни разстрелят?
Президентът се замисли за момент.
— Нямаме гаранции, Джак, но аз не виждам друга възможност.
— Имам идея. Малко е странна, но е по-добре, отколкото да седим и да чакаме.
— Каква е?
— Нещо, което те няма да очакват. В тази стая има деветима изключителни агенти. Трима от тях са били в Екипа за борба с тероризма и са обучени за подобни ситуации. Предлагам ви, вместо да чакаме те да отворят вратата, ние да я отворим.
Хейс смръщи вежди.
— Послушайте ме, господин президент — продължи Уорч. — Разполагаме с достатъчно оръжие да ви измъкнем оттук, а освен това на наша страна ще бъде и изненадата.
Хейс скръсти ръце.
— Ако ще го правим, искам да чуя подробен план.
Когато я изтеглиха от вентилационната шахта, дрехите й бяха потънали в прах. Тя се преобърна по гръб и седна. Рап и Адамс се наведоха над нея.
— Пробили са външната врата — зашепна Райли трескаво — и сега се опитват да пробият вътрешната врата, на бункера.
— С какво? — попита Адамс.
— Не съм сигурна. Мисля, че с бормашини. Поне така ми звучаха. Мъжът, който ги проверяваше, премери колко е отрязал от вратата.