Адамс понечи да попита нещо, но Рап го спря.
— Започни отначало, Анна. Какво видя?
Райли си пое дъх и отпусна ръце в скута си.
— Видях три предмета, закрепени за вратата. Изглеждат като бормашини. На пода имаше две кутии… или някакви неща като кутии. Едната беше червена, а другата — синя. — Райли замълча. Опитваше се да си спомни всеки детайл. — Имаше един мъж. Той дойде от лявата част на помещението, където не можех да видя какво става, защото първата врата не беше отворена широко. Мъжът държеше чаша в ръце — вероятно кафе. После се приближи до бормашините. Допря ръка до всяка… Мисля, че искаше да види дали не са загрели.
— Страхува се да не изгорят — кимна Адамс.
— След като провери бормашините, той извади метър и премери бургиите — продължи Райли.
— Как изглеждаше? — попита Рап.
— Не беше като другите.
— Не си го виждала, докато беше при останалите заложници, така ли?
— Не.
— В какъв смисъл беше различен?
— Беше някак… — Райли се чудеше каква дума да употреби — по-дебел, по-възрастен.
— Колко възрастен?
— На около четирийсет или може би петдесет.
— Беше ли въоръжен?
— Не съм сигурна.
— Видя ли някого другиго? Чу ли нещо друго? Каквото и да е.
— Не — поклати глава тя. — Не останах дълго долу.
Рап се пресегна и започна да развързва въжето от краката й.
— Добра работа, Анна. Сега искам да останеш тук и да ме изчакаш, докато аз отида горе, за да докладвам. Мисля, че ще трябва да свършим още малко работа. Милт, да тръгваме.
Адамс се изправи.
— Нямам връзки на обувките си.
Рап погледна босите крака на Анна.
— Свали ги и тръгвай по чорапи.
Адамс го послуша.
— Мич — каза колебливо, — трябва да ида до тоалетната.
Рап свъси вежди. После една мисъл му мина през главата. Той се обърна към Райли:
— Анна, каза, че мъжът пие кафе, нали?
— Да — отвърна тя.
Рап се усмихна.
— Милт, ти си гений.
41.
Харис и Ривърс спряха на портала на военна база „Андрюс“ и представиха документите си. Отдадоха им чест и ги пуснаха да влязат. Харис трябваше да намери генерал Кембъл, а фактът, че в момента той беше с Флъд, бе обнадеждаващ. Можеха да имат късмет да ги открият двамата. Все пак трябваше да поиска разрешение от Флъд за каквито и да било действия.
Ривърс караше бързо. Такава беше заповедта на Харис. Имаха среща с генерала и всяка секунда беше ценна. Бе се проляла кръвта на човек от тюлените и Харис щеше да направи всичко възможно да получат задача.
След не повече от минута Ривърс спря рязко до лимузината на генерал Флъд. Няколко офицери от Пентагона бяха застанали около нея, облечени в чисти, току-що изгладени зелени униформи.
Харис и Ривърс слязоха от колата. Командирът носеше папка, а Ривърс стискаше автомата си. В папката се намираше документ, с който Специалните части предлагаха пред висшите военни мисия за одобрение.
Двамата бойци се отправиха един от близките хангари. Там забелязаха двама от сътрудниците на генерал Флъд. Единият се опита да спре Харис, но той не му обърна никакво внимание, отвори вратата и влезе вътре. Ривърс го последва.
Застанали край една черна дъска, генерал Кембъл и генерал Флъд слушаха с интерес полковник Грей — командващия отряд „Делта“. Край дълга маса бяха насядали други военни от Пентагона. Харис и Ривърс отдадоха чест. Флъд им кимна. Харис се извини, че са нахълтали така.
— Няма нищо. И без това искахме да говорим с вас. — Флъд посочи черната дъска и добави: — Обсъждаме няколко различни варианта за нападение.
— Били и хората му си знаят работата — каза Харис. — Не им трябвам и аз на главата. — И намигна на Грей. Той отговори с одобрително кимване. — Аз обаче имам идея за нещо друго. Относно една пречка, която трябва да отстраним, преди да се заемем с каквото и да било. — Харис посочи картата на Белия дом, закачена встрани от дъската. — От Железния разбрахме, че из сградата са разположени взривни устройства. Намерил е бомба в спалнята на президента. Защо му е да слага бомба там? Всички заложници са в Западното крило. Единствената причина е да иска да взриви цялата сграда.
— Така е — кимна генерал Флъд.
— Следвайки тази логика, след като има една бомба на подобно място, значи има и още. — Харис замълча. Искаше да си представят какво би станало, ако изпратят Спецчастите да атакуват. — Преди да направим каквото и да е, трябва някой да обезвреди бомбите.
Полковник Грей кимна.
— Точно преди да влезете, обсъждахме варианта да проникнем в сградата и да застреляме всички терористи, а заедно с тях и онзи, който трябва да задейства детонаторите. — Грей не изглеждаше особено ентусиазиран от предложението си.