— А ако Азис е заложил експлозиви на задържаните?
— Тогава сме загазили — съгласи се Грей.
— Точно така. Именно заради това искам да вкараме отряд в сградата малко преди да нападнем. Така ще знаем какво става вътре и ще имаме възможност да обезвредим бомбите поне временно. Иначе няма да излезе нищо.
Всички присъстващи се замислиха.
— Нека отгатна, Дан — пръв заговори Кембъл. — Ти вече знаеш кой точно би се заел с тази деликатна задача.
— Всъщност сте прав, сър — отвърна Харис и се засмя.
— Да чуем плана.
— Някой от вас спомня ли си онази тренировъчна операция, която проведохме с Тайните служби?
По онова време генерал Флъд беше в Корея, а генерал Кембъл — в Англия. Полковник Грей обаче беше вече в отряд „Делта“. С неговите хора постоянно тренираха, но той не си спомняше да е правил тренировки с Тайните служби.
— Ще трябва да ми опресниш паметта — каза полковникът.
Харис се приближи до него.
— Беше, кажи-речи, секретна тренировка. Искаха момчетата от „Тюлен 6“ да им помогнат да проверят някои от звената за сигурност и не искаха много да се разчува. Особено след резултатите.
Преди Харис да продължи, един младши офицер се приближи и се извини, че ги прекъсва.
— На телефона ви чака директор Стансфийлд — обърна се той към Флъд.
— Томас? — каза генералът в слушалката. Известно време мълча. Очите му се разшириха. След минута прошепна високо: — По дяволите! — След малко добави: — Съгласен съм. Ще се кача на хеликоптера и ще дойда. Приготви всичко. — Флъд затвори телефона и се обърна към останалите: — Лоша новина. Железния е потвърдил, че терористите се опитват да пробият вратата на бункера. И напредват бързо. — Генералът поклати глава и погледна полковник Грей: — Бомби или не, влизате в сградата! — После се обърна към Харис: — Не знам каква идея имаш, но се надявам да е добра и да си готов да я осъществиш бързо. Аз трябва да се върна в Ленгли.
Харис кимна.
— Хората ми работят по нея от сутринта — каза той.
Рафик Азис се беше отпуснал в креслото на президента. Пред него блестеше гладката повърхност на дългата маса в Оперативната зала. Азис беше затворил очи и скръстил ръце. Беше средата на следобеда и той се опитваше да поспи преди безсънната нощ. Пред себе си беше оставил автомат. Беше загасил лампите и единствената светлина идваше от включените телевизори.
Някой почука на вратата. Азис мигновено отвори очи.
— Влез.
Вратата се отвори и на прага застана Муамар Бенгази.
— Помоли ме да те събудя в три часа.
— Благодаря. — Азис се прозя. — Как са останалите?
— Добре са — отвърна Бенгази.
— Погрижи ли се да поспят? Предстои ни много работа.
— Както нареди, всички спят по два часа и се сменят, за да пазят заложниците.
— Добре.
— Може ли да седна?
— Да.
Бенгази остави автомата си на масата и седна.
— Какво мислиш за утре? — попита със страхопочитание водача си.
Азис погледна часовника си.
— Докато се стъмни, президентът ще е в ръцете ни и тогава… — Той се засмя. — Тогава от нас ще зависи всичко.
— Ще им кажеш ли, че го държим в плен, тази вечер, или ще изчакаш до сутринта?
— Ще изчакам утрото. По телевизията казват, че ООН ще уважат исканията ни. Вицепрезидентът Бакстър ще се съобразява с нас, докато не получи следващата част от заложниците.
— Значи не мислиш, че ще нападнат тази вечер? — попита плахо Бенгази.
Азис поклати глава.
— Иска ми се и аз да бях на същото мнение, но след това, което се опитаха да направят тази сутрин, мисля, че подготвят нападение.
Азис се засмя.
— Именно заради това си толкова ценен, Муамар! Няма да предприемат нищо, преди да огласим следващите си искания. — Азис потупа слепоочието си с показалец. — Трябва да се научиш да разбираш как мислят американците. И особено политиците им. Те взимат решения, когато са принудени. Пуснахме една трета от заложниците и вече са с впечатлението, че ще пуснем още.
Бенгази се намръщи.
— За мен в това няма смисъл. Със сигурност военните са ги посъветвали да нападнат.
— Вероятно е така, но няма значение. Докато политиците си мислят, че ще спасят заложници, без да се изстреля и един куршум, няма да нападнат.
— Не и когато разберат какво ще е следващото искане. — Бенгази поклати глава. — Няма начин да приемат.
— Когато се доберем до президента, всичко ще се промени. Като стана дума за президента, как се справя нашият малък касоразбивач?
— Каза, че все още се движи по план. Някъде към седем тази вечер ще отвори вратата.