Выбрать главу

Президентът не прекъсна директора на ЦРУ нито веднъж. Единствената добра новина беше, че Стансфийлд е успял да вкара свой човек в сградата. И този човек беше не кой да е, а онзи, за когото беше научил преди няколко дни. Един от най-добрите.

Когато директорът на ЦРУ започна да описва реакцията на вицепрезидента на новината, че Азис се опитва да пробие вратата на бункера, Хейс не издържа.

— Какво ти каза?

— Каза ни, че преди да предприемем каквото и да било, трябва да му предоставим по-подробна информация.

Хейс поклати глава.

— Това, което сте му казали, ми прилича на доста подробна информация.

— И ние мислехме така.

— Искам да говоря с него веднага и ще му дам най-неопровержимото доказателство, че е пълен идиот!

Сега си проличава далновидността на Стансфийлд. Неговата способност да забавя нещата тогава, когато всички си мислеха, че се развиват прекалено бързо, беше най-ценното му преимущество. Това в комбинация със способността му да анализира го правеха незаменим. Той знаеше до какво ще доведе подобно развитие на събитията. Знаеше и че засега е по-добре да запази в тайна осъществената връзка с президента.

— Не съм съгласен, че това е най-доброто в момента — каза той.

— Защо?

— От екипа на вицепрезидента изтича информация в медиите. Знаем, че Азис следи телевизионните предавания, и не искам да излиза наяве, че вече имаме връзка с вас. Искам Азис да продължи да си мисли, че всичко зависи от него. Генерал Флъд и генерал Кембъл довършват плана за нападение. Когато са готови, след ваша заповед, ще действаме.

Хейс размисли върху думите на директора.

— Защо вицепрезидентът не е дал заповедта досега? — попита след малко.

— Не съм сигурен, сър. Няколко идеи ми се въртят в главата, но не ми се вярва, че ще ви харесат.

— Искам да ги чуя.

— Мисля, че ще е най-добре да ги обсъдим на четири очи, сър.

Хейс кимна.

— Добре. Предполагам, че правомощията ми са били прехвърлени на вицепрезидента.

— Така е, сър.

— Добре. Доколкото си спомням конституцията, ще трябва да оправим няколко процедурни проблема, нали?

— Като например?

— Трябва да информираме вицепрезидента и Сената, че аз съм в състояние да изпълнявам длъжността. Ако не го направим, няма да мога да получа правомощията си обратно.

Стансфийлд въздъхна.

— Сър, вие сте президентът. Правомощията ви бяха прехвърлени на вицепрезидент Бакстър по простата причина, че не можехме да се свържем с вас. Това вече не е така. Генерал Флъд и аз ще изпълняваме само вашите заповеди. Ако искате да информирате вицепрезидента и Сената, че можете да изпълнявате задълженията си, ние ще ви свържем до няколко секунди.

Хейс се замисли. Искаше да се увери, че всичко, което ще правят, е законно.

— Това ми звучи добре. Искам да се обадя на тези хора.

— Ще го направим, сър.

— Томас, а какво ще стане, ако терористите пробият вратата, преди да сте изпратили екипите си в сградата? — попита президентът.

Стансфийлд замълча и погледна към Кенеди, която също слушаше разговора. Тя му направи знак, че ще отговори на въпроса. Директорът й кимна.

— Господин президент, отново е Айрини Кенеди. Имаме видео и аудиовръзка от помещението пред вратата на бункера. Железния е много близо до вас. Ако стане така, че те са готови да влязат в бункера, ще му наредим да ви защити. Междувременно спасителният екип на ФБР вече се разполага в сградата срещу Белия дом. Те знаят много добре къде терористите държат заложниците. Ако се наложи да влезем в сградата, те ще са вътре за не повече от трийсет секунди.

— По гласа ви усещам, че имате някакви резерви към този план, доктор Кенеди — отбеляза Хейс.

— Азис е донесъл голямо количество експлозиви и заплаши, че ще взриви цялата сграда, ако се опитаме да проникнем вътре.

Хейс премисли новата информация.

— Има ли вероятност да блъфира?

— Не, сър.

— Можем ли да се справим с експлозивите?

— Работим по този проблем, сър.

Слънцето залязваше, спускаше се мрак. Салим Русан застана край задната врата на линейката си и се огледа. Не му харесваше рязката промяна на времето. Един от шофьорите на другите линейки се бе приближил и го бе заговорил. Беше гей. Вместо да му помогне, маскировката му създаваше проблеми.