Настъпи тишина. Слейтър и Грей се спогледаха. И двамата знаеха, че от въпроси в момента нямаше никаква полза. Нямаха достатъчно време да премислят плана и да го преговорят. Настъпваше момент, за който се бяха подготвяли по време на стотиците тренировъчни операции. Генералът огледа присъстващите.
— Всичко може да се обърка в тази операция — заговори след малко. — Изберете най-добрите си хора… Тук ще става въпрос само за инстинкти и реакции. Нямаме време предварително да упражняваме операцията.
Рап и Адамс влязоха в малкия асансьор и се насочиха към ниските нива на Белия дом. Бяха прибрали багажа си от предишното място, където се криеха. Тайната стая им беше свършила добра работа, но сега трябваше да бъдат по-близо до това, което ставаше в преддверието на бункера. След като вече беше изключил заглушаващото устройство, Рап можеше ясно да говори с контролната зала в Ленгли. Вече не беше необходимо да провира малката камера под вратите, защото от залата можеха да му казват какво предават малките устройства за наблюдение.
— Железния до контролната зала — заговори той в микрофона си, когато асансьорът спря. — Върнахме се в мазето. Кажете ми какво е положението в коридора.
— В коридора няма никой. Край — отвърна монотонен мъжки глас.
Рап даде сигнал на Адамс да отвори вратата. Пръв навън излезе Мич, Адамс го последва. Тръгнаха бързо по коридора.
Възрастният мъж извади шперца и отвори вратата към Китайската стая. Влязоха вътре. Анна Райли ги погледна с облекчение.
— Как мина?
— Добре — отвърна Рап и остави тежката раница на пода. — С изключение на това, че Милт трябваше да отиде до тоалетната.
— Пак ли? — попита Райли.
— Само изчакайте и ще видите — прошепна намусено Адамс. — Иска ми се да ви видя как ще се справяте с всички тия шпионски глупости, като станете на моята възраст.
— Ако имам късмета да я доживея — засмя се Рап.
Думите му натъжиха Райли. Той говореше сериозно.
— Защо не искате да дойда с вас? — попита тя.
— Защото може да стане много опасно, Анна. Освен това ще ми бъде достатъчно трудно да държа Милт под око.
— Обещавам, че няма да ти се пречкам. Освен това може и да съм от полза.
Рап поклати глава.
— Няма да стане, Анна. И нямам време да споря. Наредиха ми да разбера какво е положението в Западното крило и трябва да го направя бързо, защото ситуацията с президента се влошава. Вероятно ще се наложи да щурмуваме сградата съвсем скоро.
Райли кимна примирено.
— Добре, а аз какво да правя, докато ви няма?
— Ако събитията се развият така, както си мисля, вероятно ще имам нужда от помощта ти по-късно. Засега стой тук и бъди все така красива.
— Благодаря — усмихна се тя насила.
— Е, няма да ти е много трудно — усмихна се и Рап. После се обърна към Адамс: — Милт, ела. — Сложи на главата му малка камера с диаметър два сантиметра. Беше свързана посредством кабел с миниатюрен предавател. Мич закачи предавателя на кръста на Адамс. После оправи микрофона пред устата си и каза: — Железния вика контролната зала. Би трябвало да получавате сигнал от камерите на главите ни. Потвърдете.
— Контролна зала до Железния. Получаваме картина.
След като оправи камерата и на своята глава, Рап извади една от малките ранички и я закачи на кръста на Адамс.
— Вътре има десет устройства за наблюдение — каза той. — Ще решим къде да ги поставим на място. Готов ли си?
Адамс кимна.
— Добре. — Рап погледна Райли. — Тук ще си в безопасност.
— Какво да правя, ако някой влезе?
Рап се замисли. Можеше двамата с Адамс да не се върнат. Той посегна към кобура и извади беретата.
— Нали каза, че баща ти те е научил да стреляш?
— Да.
Рап провери дали предпазителят е спуснат и подаде пистолета на Райли. После показа едно малко петно на стената отсреща.
— Виждаш ли онова петно? Искам сега да свалиш предпазителя и да го уцелиш. — Вярваше, че може да научи много за човек от това, как държи пистолета.
Райли хвана оръжието с две ръце. Насочи цевта надолу и с палеца на лявата си ръка свали предпазителя. Вдигна бавно оръжието и се прицели. После плавно натисна спусъка.