Той се приближи към вратата и провря кабела с камерата под нея.
Гледаше напрегнато монитора, който Адамс държеше зад него. Видяха две метални бюра, контролното табло… и после нещо интересно. Рап направи знак на Адамс да се дръпне. Съвсем ясно се виждаха главата и раменете на мъж.
— Има един терорист — каза генерал Кембъл в слушалката му. — Онова там е контролното табло. Можете ли да го покажете по-добре?
Адамс фокусира камерата. Виждаха се няколко черно-бели монитора, захванати за металното табло. Главата на мъжа закриваше два. Останалите показваха картина предимно от фасадата на Белия дом.
Рап се дръпна от вратата.
— Записвате, нали? — прошепна в микрофона.
— Да — отвърна генерал Кембъл.
— Ще поставим едно от устройствата за наблюдение тук и ще продължим. — Той извади едно от устройствата и го сложи на земята. След това го включи. — Получавате ли картина?
— Да.
Рап потупа Адамс по рамото и посочи стълбите за нагоре. Адамс издърпа кабела с камерата и го прибра в жилетката си. Преди да продължат, Рап се наведе, за да провери за взривно устройство. Не откри нищо подозрително и пое пръв. Горе нямаше площадка, а само вратата, която водеше към Овалния кабинет.
Адамс посочи един бутон на стената.
— Отваря се с това — каза тихо.
Рап кимна. Предпочиташе да пробие дупка в стената, за да провре камерата и да види какво става от другата страна, но нямаха време. Той натисна бутона, вдигна пистолета си и отмести стената пред себе си. Лъхна го миризма на разложение.
— Мисля, че в стаята има трупове — прошепна на Милт.
Адамс му махна да върви.
Рап му отвърна със знак да изчака на стълбището. Застана край пролуката. От прозорците влизаше слаба светлина. В гостната, която беше свързана с кабинета, лампите бяха запалени. На масата стояха две чаши с кафе. Вратата към коридора беше широко отворена. Това стресна Рап. Той се отдръпна.
— Контролна зала до Железния — обади се генерал Кембъл в слушалката. — Вляво от теб има врата. Тя води към Розовата градина. Провери я за експлозиви.
— Разбрано. — Рап отново погледна към коридора, за да се увери, че там няма никой, и се приближи до вратата. До нея стоеше голяма саксия с цвете. Зад саксията се виждаше същата сива метална кутия като в спалнята на президента. От кутията тръгваше тънка жичка, която минаваше под прага. Рап я проследи с поглед. — По дяволите! — промълви.
— Какво има? — попита генерал Кембъл.
— Не виждате ли жицата?
— Не.
— Минава през основата на вратата, но големият проблем е, че няма край. — Рап тръгна покрай стената, като се опитваше да показва с камерата на главата си жицата пред себе си. — Продължава покрай стената.
— Това наистина е проблем. — Бяха предвидили, че вратите са минирани, и Екипът за борба с тероризма смяташе да пробие дупки в стените. Сега трябваше да измислят нещо друго.
— По-добре да не се задържам на едно място. Да се надяваме, че сапьорите, които дойдат, ще са добри. — Вместо да отиде в малкото преддверие към кабинета, Рап се запъти към вратата, която водеше към коридора на първия етаж в Западното крило. Видя следи от кръв по пода. Бяха от влачени човешки тела. Водеха към една от стаите вдясно. Миризмата се усилваше.
Рап не искаше да вижда какво се крие зад затворената врата. Досещаше се, че именно то е причината за силната миризма. Докато оглеждаше коридора, забеляза още една бомба вляво от себе си. Насочи камерата на главата си към нея.
Положението беше по-лошо, отколкото си мислеше. Имаше бомби не само по външните стени, но и по вътрешните.
— Видяхте ли втората бомба? — попита в микрофона.
— Да. Онези следи по пода…?
— Приличаше на засъхнала кръв — отвърна Рап. Подмина мястото, където се криеше Адамс, и надникна в Овалния кабинет. Сега разбра каква е причината за ужасната смрад. На пода между двата дивана лежеше труп на мъж. Лицето и ръцете му се бяха подули. Рап се приближи и се опита да познае убития, но нямаше смисъл.
Продължи напред. Надникна зад бюрото на президента. Край вратата, която водеше извън Овалния кабинет, забеляза още една бомба. Жицата, захваната за детонатора, и тук минаваше покрай стената.
— И тук е същото, както в другата стая — каза той. — Отивам да взема Адамс и продължаваме.
Адамс стоеше на вратата и гледаше към разлагащото се тяло на пода.
— Можеш ли да го познаеш? — попита го Рап.
Той поклати глава. Рап насочи оръжието си към вратата, от която беше дошъл. Когато влезе в гостната, залепи гръб о стената вдясно.
— В другия край на стаята има врата — обърна се към Адамс. — Накъде води?