— Към Кабинета на Рузвелт.
— Какво има там?
— Само една голяма конферентна маса.
— Добре — кимна Мич. — Аз ще те прикривам, а ти ще отидеш до вратата му. Искам да провреш камерата отдолу. И стой встрани от вратата, не по средата.
Адамс кимна.
Рап вдигна ръка и му направи знак.
Милт се приближи към вратата. Застанал от лявата страна, провря кабела с камерата отдолу. В първия момент не беше сигурен какво точно вижда на монитора. Имаше някакви неща по пода. После едно от тях се раздвижи и Адамс разбра, че това е крак. Беше обут в син панталон с червена ивица отстрани. Адамс мигновено разпозна панталоните на американските пехотинци.
В Ленгли всички бяха приковали погледи към монитора.
— Милт, искаме да огледаме помещението подробно — каза Кембъл. Адамс придвижи камерата от дясно на ляво. Когато приключи, Кембъл отново се обади: — Добре, изчезвай.
Адамс издърпа кабела.
— Контролна зала, какво видяхте? — прошепна Рап в микрофона си.
— Един терорист точно срещу вратата, седнал с лице към вас. В ръце държи „Калашников“. — Рап се заслуша и долови гласове, които се чуваха зад генерала в Ленгли. Кембъл продължи: — Казаха ми, че има още два входа към тази стая, единият — блокиран. На пода седят към дузина заложници. Може би дори повече. Изглежда, са вързани и имат качулки на главите.
Адамс, застанал до Рап, също слушаше думите на генерала.
— Един от онези вътре е пехотинец — вметна шепнешком.
— Да, така е. В момента гледаме запис на това, което изпратихте, за да сме сто процента сигурни. Току-що намерихме липсващите заложници.
— Милт… — Рап погледна Адамс. — Постави едно от устройствата за наблюдение на процепа под вратата. Аз ще те прикривам.
Адамс кимна и тръгна към вратата. Секунда по-късно постави камерата.
— Контролна зала, получавате ли картина от последната камера? — попита Рап.
— Да, виждаме около осемдесет процента от стаята. Виждаме й терористи.
— Подай ми две от черните — обърна се Рап към Адамс.
Адамс приготви първото устройство и му го подаде. Рап излезе в коридора, където имаше малка масичка. Постави устройството за наблюдение зад нея. После се върна, взе второто устройство и го сложи така, че да гледа в другата посока.
50.
Мустафа Ясин се гордееше с работата си. Той провери за втори път докъде е стигнал и се усмихна. Доволен, изключи и трите бормашини и изтегли бургиите от вратата. Беше успял да пробие необходимата дълбочина по-рано. Досега не беше работил за хора като Азис, но беше достатъчно умен, за да знае, че трябва да изпълнява нарежданията на шефовете.
Най-голямата от трите бормашини стоеше на статив. Ясин я дръпна назад. Другите две бяха закрепени с магнити. След като ги отдели от металната врата, той седна на кутията с инструменти и запали цигара. Изпусна облак дим, взе радиостанцията и натисна бутона.
Азис ядеше сандвич в преддверието на стаята за отдих на журналисти, когато радиостанцията му изпращя.
— Рафик слуша. Какво искаш? — каза той.
— Вече съм готов, Азис.
Водачът на терористите остави сандвича.
— Повтори!
— Вече съм готов. Когато дойдеш, ще продължа с последните работи.
— Идвам. — Азис взе автомата, влезе в стаята, където бяха заложниците, и започна да ги оглежда. Търсеше един определен човек. Някой, който щеше да накара президента да се чувства по точно определен начин. Азис търсеше Сали Бърк — секретарката на президента и майка на пет деца. Ако бодигардовете на президента се бяха приготвили да окажат съпротива, госпожа Бърк щеше да се превърне в щит. Азис я забеляза и й махна да стане.
— Аз ли? — попита тя.
— Да, госпожо Бърк — засмя се Азис и й подаде ръка.
Тя хвана ръката му й се изправи.
— Какво искате от мен?
— Не се притеснявайте, госпожо Бърк. Всичко ще бъде наред. Просто искаме да поговорите с някого.
— С кого?
— Не се притеснявайте. Всичко ще бъде наред. — Азис стисна рамото й и отново й повтори да не се притеснява. После внимателно я обърна към вратата и я изведе от стаята. После доближи радиостанцията към устата си: — Муамар, ела в залата за пресконференции.
Вляво от Рап беше вратата, която водеше към главния вход на първия етаж. Вдясно оставаше вратата на залата за пресконференции. Рап искаше да провери всички врати наоколо за взривни устройства.
Когато се запъти към залата за пресконференции, чу оживен спор от контролната зала в Ленгли. В същото време чу пред себе си гласове.
— Мич — заговори генерал Кембъл, — спряха да пробиват.
Рап не отговори. Не искаше да се издаде, като предизвика повече шум от необходимо. Върна се в гостната към кабинета и се наведе до Адамс.