— Нашата цел е да разберем къде, кога и какво смятат да направят те тук, във Вашингтон, нали?
— Да — кимна Кенеди.
— В момента разпитите на Харут са приоритетна задача. Искам да бъда информиран постоянно.
— Да, господин президент — отвърна Кенеди.
Шварц кимна.
На пет километра от Белия дом един камион зави и спря пред входа на стар порутен склад. Върху зелената боя имаше бял надпис: „Химическо чистене «Белият рицар»“. Двама мъже, облечени в сини гащеризони, излязоха от склада и отвориха голямата метална врата. Шофьорът включи на скорост и бавно вкара камиона вътре. Сетне мъжете затвориха вратата.
През мръсния прозорец едва проникваше светлина. Четирима мъже се втурнаха към камиона, закрепиха рампа към каросерията и започнаха да разтоварват денкове. След по-малко от пет минути камионът беше вече празен.
В остъклена кабинка в горния край на склада се появи мъж, облечен в зелено. Късата му брада започваше почти от скулите му и се скриваше в яката на ризата му. Ръцете му също бяха покрити с гъсти косми. Темето му представляваше бронзов купол, обграден от късо подстригана черна коса. Въпреки че беше нисък на ръст, Муамар Бенгази изглеждаше много як.
Стиснал металния парапет с дебелите си пръсти, Бенгази наблюдаваше как работят хората му. Оттук нататък всичко трябваше да мине гладко. Бяха получили информация от своя благодетел, който им беше дал и подробен план на сградата. Информация бе с източник КГБ и беше отпреди около двайсет години. Наскоро един от хората на Бенгази беше влизал в сградата, за да разбере дали са настъпили някакви промени.
Бенгази подсвирна и хората му обърнаха лица нагоре. Той посочи платнището в единия ъгъл на склада. Мъжете го издърпаха. Показаха се три спортни мотоциклета „Кавазаки“, боядисани като камуфлажните униформи в зелено и кафяво. Към задната част на всеки беше захваната малка кошница, единият беше с ремарке, пълно с метални кутии.
Мъжете запалиха двигателите на мотоциклетите и един по един ги вкараха в каросерията на камиона.
Бенгази слезе по железните стълби. За килограмите си се движеше учудващо леко. Настани се зад волана на жълт мотокар и запали двигателя. Сетне внимателно качи мотокара по рампата в камиона, скочи от каросерията и се дръпна встрани. Хората му натовариха отново пакетите пране, за да скрият трите мотоциклета и мотокара. Доволен от свършената работа, Бенгази кимна на мъжете. Погледна часовника си. Всичко вървеше по план.
Военновъздушна база „Рамщайн“, Германия
Лекото сътресение беше последвано от свистене. Мич Рап се събуди и инстинктивно посегна към пистолета си. После въздъхна спокойно и ръката му отпусна оръжието. Харут беше на мястото си с оковани ръце и крака, с черна качулка на главата, завързан за кожената седалка в реактивния самолет. Робата и тюрбанът му бяха сменени със зелен гащеризон.
Рап погледна през прозорчето вдясно. Колесниците бяха спуснати. Пилотите се бяха приготвили да приземят самолета. След секунда между дърветата се показа пистата. Зелените поля изчезнаха, на тяхно място се появиха тъмните очертания на хангари. Прелетяха над един огромен транспортен С 130 и над няколко изтребителя F16. Най-сетне колесниците докоснаха земята. Рап разтърка очи с юмруци. Чувстваше се като дрогиран. Погледна часовника си — бе спал дълбоко през последните четири часа, за да навакса безсънните нощи предната седмица.
Самолетът кацна на централната писта край цистерна с гориво и син микробус с тъмни стъкла. Рап разкопча колана си. Силно прошарената брада беше изчезнала. На лявата му страна се виждаше тесен белег, който започваше от ухото и се спускаше до челюстта му. На фона на почернялото му от слънцето лице белегът изпъкваше още повече. Докторите в „Джон Хопкинс“ бяха свършили прекрасна работа. В началото следата от острието на ножа беше близо сантиметър широка, но след пластичните операции се бе превърнала в тясна ивица. В гъстата му дълга коса все още се виждаха бели кичури, но по-голямата част от боята беше измил по време на престоя в Саудитска Арабия. Когато се приземиха. Рап пийна по чашка с Харис и момчетата му, а после дълго стоя под горещия душ, за да отмие наслоилата се върху тялото му мръсотия. Сетне отново стисна ръцете на тюлените, нарами плячката си и се качи в самолета.
Рап се наведе над Харут. Би го застрелял на място, но им трябваше жив. Изправи се и тръгна към носа на самолета, като раздвижваше врата си. Завъртя дръжката на вратата по посока на часовниковата стрелка. Чу се леко свистене, когато въздухът излезе навън. Стълбата се спусна към земята.