— Отвори вратата! — извика на Ясин.
Когато се приближиха до стълбището, отново се чуха изстрели. Азис отвори вратата и извика Бенгази. Изчака няколко секунди, но не получи отговор. Бесен, че са попречили на плана му, когато е бил толкова близо до успеха, той сграбчи жената за косата и я изкара на стълбището. Трябваше да се добере до първо ниво, инак нямаше да се измъкне. Бутна жената пред себе си. Изстрелите ехтяха над тях.
Когато стигнаха вратата за мазето на първо ниво, Азис се огледа. Продължиха нагоре. На следващата площадка Бенгази и Раджиб стреляха към горните етажи. По стълбите падаха гилзи.
— Муамар — надвика куршумите Азис, — остани тук още минута, не повече, и тръгвай към тунела.
— Добре! — викна Бенгази, без да се обръща.
Бяха вече на долния етаж, когато отгоре се чу силен тътен и нещо просветна. Азис държеше жената пред себе си като щит. Продължиха към тунела към Министерството на финансите. Това беше единственият път навън.
Зад ъгъла спряха. Азис се извърна рязко и удари жената с юмрук. Тя се свлече в безсъзнание. Той остави автомата си на пода и започна да съблича зелените камуфлажни дрехи.
Рап бързо претърси помещението. Започна да маха качулките от главите на заложниците. Беше преброил деветима мъже. Миришеше на урина.
— Уиски Четири, как е положението? — попита той.
— Всичко е наред. Има трима убити терористи и нито един убит заложник.
Рап погледна бомбата до стената. Червената лампичка върху нея мигаше.
— Все още не сме готови да излезем — каза той. — Доведи сапьорите тук. После се обърна към заложниците: — Спокойно. Няма от какво да се притеснявате. — После вдигна микрофона си: — Контролна зала, как ще процедираме оттук нататък?
— Започвайте да извеждате заложниците към тунела — отвърна Кенеди. — Ако не намерим друг начин, ще ги вземем с хеликоптери от покрива.
— Разбрано. Момчета, можете ли да ходите? — В отговор няколко от тях кимнаха. — Добре, тогава ме последвайте, но не пипайте нищо. За тези от вас, които не могат да се движат, ще се върна по-късно.
Рап поведе първите трима към скритата врата в стената.
— Контролна зала, какво е положението с Азис? — попита, докато тичаше към вратата. Не получи отговор. В този момент чу слаб шум. Червената светлинка на бомбата вече не мигаше. На нейно място се беше появила зелена, а под нея се виждаха цифрите на часовник.
— По дяволите! Бомбите се задействаха! Контролна зала, чувате ли ме? Уиски Четири, чувате ли ме? — Рап се затича обратно при заложниците. — Момчета, трябва да действаме бързо. Харис, изведи всички заложници в тунела. Това е единственият ни шанс.
— Би ли повторил? — обади се генерал Кембъл.
— Бомбите се активираха! Трябва да действаме бързо. Извикайте „Алфа“ да се върне на покрива. — Рап се обърна към заложниците: — Да тръгваме! Вървете след мен.
Той хукна към тунела, заложниците го последваха. Когато минаваше покрай контролната зала за наблюдение, той извика Милт и Анна. От долния етаж идваха заложниците от стаята за отдих.
— По-бързо! Цялата сграда е пълна с експлозиви и не знам още колко време ни остава! — извика той. Хората се втурнаха нагоре.
В края на колоната тичаха тюлените. Последен бе Харис. Носеше един от заложниците на ръце.
— Има ли още хора долу? — попита Рап.
— Не — отвърна Харис. — Хайде, идвай и ти.
Рап тръгна след Харис, като затвори голямата метална врата след себе си.
Азис надникна зад ъгъла, за да види дали Бенгази идва. Стрелбата беше спряла, което според него беше лош знак. Можеше да означава само, че Муамар и Раджиб са мъртви и че американците щяха скоро да бъдат при него.
Той погледна пейджъра си и се усмихна. Американците щяха да бъдат много изненадани. Бомбите вече се бяха активирали. След като бяха заглушили сигнала от лаптопа, пейджърите вече не получаваха команди и бяха задействали бомбите.
Зелените дрехи бяха заменени с черните маскировъчни униформи с жълт надпис „ФБР“ на гърба. Планът беше рискован, но не и неосъществим. Азис щеше да бъде облечен в униформата на ФБР, щеше да носи американски автомат и да нахлузи противогаз на главата си. Нямаше начин да го познаят в суматохата, която щяха да предизвикат бомбите навън. Отново погледна зад ъгъла. Очакваше да види хора от Екипа за борба с тероризма, но те не се появяваха. Беше подозрително тихо. Той отново погледна пейджъра си и си сложи противогаза.
Първата експлозия се чу като далечен тътен. Последваха я още няколко. Сградата се разтресе. От тавана започна да пада мазилка. Взривната вълна повали Азис върху падналата в несвяст секретарка на президента. Той се изправи, изтупа праха от косата си и извади малко фенерче. Ушите му бучаха. Включи светлината и се огледа.