Докато чакаше, гледаше как Белият дом гори по телевизията.
54.
Президентът беше застанал пред Белия дом, облян от утринното слънце. Репортерите подвикваха въпроси, но той не им обръщаше внимание. Щеше да направи изявление по телевизията вечерта и да се опита да обясни трагичните събития от последните четири дни.
До него стоеше специален агент Уорч заедно с няколко агенти. Хейс гледаше към старата сграда и се чудеше как е възможно още да не се е срутила. За щастие пожарът не беше опустошил всичко. По-важното беше, че заложниците бяха спасени.
Джак Уорч потупа президента по рамото. Хейс погледна часовника си и кимна.
— Обзалагам се, че жена ти и децата ти са се зарадвали да те видят тази сутрин — каза президентът на Уорч.
Уорч се усмихна.
— Да, имаше много прегръдки и целувки.
Хейс също се засмя и потупа специалния агент по рамото. Вървяха към Пенсилвания Авеню, където бяха паркирани няколко лимузини. Насочиха се към къщата „Блеър“. Един пехотинец им отвори вратата и отдаде чест. Вътре вече седяха няколко репортери, кореспонденти за Белия дом.
— Щом Хари Труман е живял тук, защо да не мога и аз? — каза Хейс и се огледа.
— Всички са тук — посрещна го Валъри Джоунс.
Хейс оправи ръкавите на ризата си и влезе в стаята заедно с Уорч и Джоунс. Беше изтеглил срещата по-рано. Беше поканил Кенеди, Стансфийлд, генерал Кембъл и генерал Флъд, които седяха от едната страна на масата. От другата страна се бяха разположили вицепрезидентът Бакстър и Далас Кинг. Въпреки че на един от диваните имаше достатъчно място, Милт Адамс и Анна Райли бяха предпочели да останат прави.
— С интерес чакам момента да поговоря с вас — обърна се към тях Хейс, — но трябва да свърша някои неща преди това. — После се огледа. — Един човек липсва.
— Скоро ще дойде, господин президент.
— Добре. Да се захващаме за работа. — Хейс погледна Далас Кинг. — Сега ще оправим нещата. Далас, чух, че през последната седмица си се правил на човек, какъвто не си. Имаш ли да кажеш нещо в своя защита?
Преди Далас Кинг да отговори, вратата се отвори и вътре влезе Мич Рап.
— Извинете за закъснението, господин президент — каза той.
— Не се притеснявайте, господин Круз. Тъкмо започвахме.
Рап се огледа и се запъти към Райли и Адамс.
По челото на Кинг избиха капки пот.
Президентът направи знак на Валъри Джоунс и тя извади сутрешното издание на вестник „Вашингтон Поуст“. Водещото заглавие гласеше: „Президентът Хейс издава заповед за нападение, то се превръща в провал“.
— Вестникът е получил тази информация снощи. Днес рейтингът му се е сгромолясал. Няма да си правя труда да чета статията. Господин Кинг, можете ли да ми обясните как е попаднала тази информация на първа страница?
Кинг вдигна рамене. Мислеше, че Хейс е разбрал за късното му посещение в Белия дом, но си отдъхна.
— Нека да опресня паметта ви. — Хейс протегна ръка и Стансфийлд му подаде някакви разпечатки. — Тук са извадките на телефонните обаждания и според тях някой вчера вечерта се е обаждал на „Поуст“ от кабинета на вицепрезидента. Имам информация, че някой е звънял от твоя мобилен телефон на една от журналистките в „Поуст“, Далас.
Кинг мълчеше.
— Аз звънях — каза накрая.
— Така си и мислех. — Хейс върна разпечатките на Стансфийлд и се обърна към Валъри, която му подаде папка и химикалка. — Позволихме си да напишем молбата ти за напускане. Би ли я подписал?
Кинг разписа двата екземпляра.
— Сега можеш да си ходиш — додаде Хейс.
Забил поглед в земята, Далас Кинг напусна помещението.
— Шърман, обичаш ли да пътуваш? — обърна се президентът към Бакстър.
Бакстър не отговори.
— Защото — продължи Хейс — през следващите три години ще се постарая да те изпратя на посещение във всяка страна от Третия свят. — Хейс закрачи из кабинета. — Ти върна външната ни политика и националната ни сигурност десетилетие назад. Бих те уволнил, но не мога да го направя. Така че, Шърман, ще трябва да съм с теб през остатъка от мандата си, но веднага заявявам: без теб на следващите избори! И не се опитвай да ми играеш игрички, защото ще наредя на директор Стансфийлд да започне да подава на медиите информация от досието ти. Сега се разкарай. И си дръж устата затворена.
Когато Бакстър затвори вратата зад себе си, Стансфийлд изрече спокойно:
— Вицепрезидентът няма досие в ЦРУ, сър.
— Знам — намигна Хейс.
После си наля чаша вода, отпи една глътка и заговори:
— Не знам как да ви благодаря за работата, която свършихте. Бяхте невероятни. Ще започна от вас, господин Адамс. — Хей стисна ръката на Милт. — Задължен съм ви за това, което направихте, особено като вземем под внимание факта, че не сте били задължен.