Чу се грохотът на самолетни двигатели. Излиташе един F16, зад него струеше златист пламък. Изтребителят се отлепи от пистата и прибра колесниците си. Постепенно набра скорост и височина и се превърна в малка черна точка в мрачното небе. После на пистата излезе втори изтребител. Рап проследи с поглед и него. Помисли си, че е обсебен. Щеше да преследва Рафик Азис където и да отиде!
Механикът откачи маркуча за горивото и се качи в камиона с цистерната. Двигателите забръмчаха. Рап хвърли последен поглед към потискащия пейзаж и се качи в самолета.
6.
Вашингтон, 8.05 ч.
Добре облеченият мургав мъж влезе в кабинета на председателя на Демократическата партия. Ръс Пайпър стана от креслото зад бюрото си, за да посрещне своя богат гост.
— Принц Калиб, за мен е удоволствие най-накрая да ви срещна — протегна ръка той.
Рафик Азис пое подадената ръка и леко я стисна.
— Как мина полетът? — попита Пайпър.
Азис погледна към поставените в рамки снимки по стените.
— Добре. — Истинският принц Калиб беше затворен човек; трябваше да се придържа към легендата си.
— Разбрах, че сте на път за клиниката „Майо“, за да посетите баща си.
— Така е — кимна Азис.
— Какво е състоянието на Негово величество?
— Добре е. — Азис извади златна табакера от вътрешния си джоб. — Докторите в клиниката „Майо“ са най-добрите в света. — После запали цигара с позлатена запалка, вдъхна дима и застана до прозореца.
Пайпър зяпна. Едва се сдържа да не направи забележка на принца, че в кабинета не се пуши, но след като помисли, реши, че е по-добре да премълчи. Прокара длан по вратовръзката си, за да провери дали стои добре.
— Да. В клиниката постъпват за лечение и някои от нашите президенти — рече гордо.
Азис продължаваше да гледа през прозореца към Капитолия. После бавно се обърна към Пайпър:
— Предполагам, не сте имали трудности да уредите срещата ни?
— Никакви — вирна глава Пайпър. — С президента сме много близки.
— Добре. — Азис извади чек. — Уредил съм тези пари да бъдат прехвърлени на партията ви чрез една от моите американски компании.
Пайпър сграбчи чека и прикова поглед в малкото квадратче в десния ъгъл. Сумата беше голяма.
— Помощта ви ще бъде оценена, Ваше височество. — Азис кимна разсеяно. — Обещавам ви, че ще направя всичко възможно вашата страна да получи оръжията за отбрана, които искате.
— Нашето царство — поправи го принцът.
— Да, царство. — Пайпър нервно потри ръце. — Приемете моите извинения. — После погледна часовника си и добави: — Най-добре да тръгваме. Долу ни чака лимузина, която ще ни откара до Белия дом. Няма да е много учтиво да закъснеем за срещата си с президента.
— Така е. — Азис се усмихна. — От доста време с нетърпение чакам този ден.
Белият дом
Президентът Хейс седеше зад бюрото си в Овалния кабинет. Беше преметнал сакото си през високата облегалка на коженото кресло. Четеше програмата си за деня. Срещата в девет беше заградена с химикалка. До часа имаше добавени няколко думи на ръка. Президентът се взря в нечетливия почерк.
Без да чука, през главния вход влезе Валъри Джоунс с кожена чанта в ръка, стиснала под мишница няколко папки.
— Добро утро, Робърт. — Прекоси стаята и постави папките на бюрото на президента. — Има промяна в последния момент в програмата. Принц Калиб от Оман е на път към клиниката „Майо“, за да посети баща си.
— И? — вдигна химикалка Хейс.
— И… — Джоунс сложи ръце на кръста си. — Не ти трябва да знаеш повече. Повярвай ми. Предстоящата ти среща с него си струва.
Президентът кимна. Облегна се назад в креслото и хвърли поглед към Джоунс, за да види как е облечена. Беше в жълта блуза и черна пола. Напомняше оса.
Тъй като имаше жена и две дъщери, Хейс беше достатъчно съобразителен да запази това мнение за себе си.
— Какво друго ще ми кажеш?
— Първата дама напусна летище „Андрюс“ и ще кацне на летище „Колумбия“ към десет часа. Което ми припомня, че… — Джоунс пристъпи напред и опря ръце на бюрото — петото внуче на президента Робърт Ксавиер Хейс утре навършва една годинка.
Хейс поклати глава.
— Ще се срещна с малкия Робърт след две седмици и тогава ще отпразнувам рождения му ден.
— Мисля, че ще е добре утре да отидеш — настоя шефът на персонала.
— Не! Ще излезе много скъпо да се лети само за една вечер.
— Добре. — По настояване на първата дама Джоунс се беше опитала още веднъж да убеди президента да промени решението си. Взе едната от папките, които беше донесла, и я отвори. — Трябва да подпишеш около трийсет документа. Има някои, което трябва да прочетеш, и други, които направо може да парафираш.