Райли му благодари. С металическо жужене пред нея се отвори първата, а след това и втората врата. Тя пое към бялата постройка. Почти беше стигнала, когато край бордюра спря лимузина, едната врата се отвори и познат глас извика името й. Райли се обърна и видя Ръс Пайпър, бившия кмет на Чикаго, да се измъква от колата.
— Ръс! — възкликна тя и разпери ръце.
Пайпър я притисна до огромния си корем.
— Миналата вечер Дороти ми каза, че ще пристигнеш в града, но не предполагах, че ще е толкова скоро!
— Преди два дни все още не знаех дали ще дойда, или не. Откъде жена ти е разбрала толкова бързо?
— Предполагам, че майка ти й е казала, което означава, че вече половин Чикаго знае, че ти си новият кореспондент на Ен Би Си от Белия дом. — Пайпър отново я прегърна. — Поздравявам те, Анна. Знам колко усилия положи. — Той я целуна по челото. Майка й беше активист на Демократическата партия в Чикаго и познаваше Пайпър от години. — Кога възнамеряваше да ми се обадиш?
— Пристигнах вчера вечерта.
— Къде си отседнала? — Пайпър свъси вежди. — Надявам се, че няма да останеш в някой хотел! Дороти ще се разочарова, ако не дойдеш при нас.
Анна наведе глава настрани.
— Ръс, нали знаеш, че вече не съм малко момиченце. — Тя отмести очи от събеседника си, защото в този миг от лимузината излезе още един мъж, ако се съди по външния вид — чужденец и с много пари.
Пайпър проследи погледа й.
— Простете, принц Калиб. Бих искал да се запознаете с моята много добра приятелка госпожица Анна Райли.
Азис се втренчи в зелените й очи. Пое ръката й, наведе се и я целуна.
— За мен е удоволствие да се запозная с вас — изрече.
Райли отдръпна ръката си.
— За мен също — смотолеви.
— Анна е новият кореспондент на Ен Би Си в Белия дом.
— Поздравления. — Азис потърка брадичка и хвърли поглед към двамата агенти от Тайните служби при вратата.
— Благодаря ви.
Пайпър погледна часовника си.
— Анна, съжалявам, но закъсняваме за среща с президента. Имаш ли планове за довечера?
— Аз… — Райли се позамисли, но после поклати глава: — Не.
— Добре. Обади се на Дороти у дома и й кажи, че си пристигнала и ще вечеряме заедно.
Райли се засмя.
— Ще й се обадя.
— Добре, значи… доскоро.
Пайпър и Азис минаха през двойните врати към първия етаж на Западното крило. Униформен служител от Тайните служби, седнал зад бюро, гледаше малък монитор, свързан с рентгенов апарат и детектор за метали, вградени в дървената рамка на вратата.
Офицерът се изправи.
— Добро утро, конгресмен Пайпър.
— Добро утро, Дик. Водя гост, който ще представя на президента лично.
Агентът подаде значка на Азис.
— Моля ви, господине, носете тази значка, докато се намирате в сградата, а когато приключите посещението си, ми я върнете.
Азис взе значката.
— Благодаря, Дик — рече Пайпър.
Азис закачи значката за ревера си. Всичко изглеждаше прекалено лесно! С небрежно движение терористът натисна едно копче на часовника си и последва Пайпър.
Няколко пресечки по на изток слаб мъж, облечен в бяло яке и черни панталони, чистеше с прахосмукачка пода на най-горния етаж на хотел „Вашингтон“. За миг мъжът спря и погледна двойната врата, през която се излизаше на покрива. Оттам можеше да се види сградата на Министерството на финансите, а зад нея и Белият дом. Ясно се различаваше мъжът от охраната, застанал на покрива над личните помещения на президента на не повече от сто метра разстояние. Агентът беше облечен в син гащеризон, с бейзболна шапка на главата. На врата му висеше бинокъл и от време на време той оглеждаше района с него. На другия край на покрива се виждаше малка стъклена будка.
Салим Русан беше наблюдавал обекта през тези врати пет дни в седмицата през последните пет месеца. С агента на покрива щяха да се справят лесно. Младият палестинец хвърли поглед към лехите с рози, които стигаха чак до колоните на главния вход на Южната морава. Пред вратата стоеше агент от Тайните служби, който обаче не беше облечен в униформа. Това означаваше, че президентът е в Западното крило, както трябваше и да бъде. Агентът пред Овалния кабинет щеше да бъде първи, онзи на покрива щеше да го последва. Това решение щеше да вземе Азис. Той беше помислил за всичко, дори и за най-малките подробности.
Пейджърът на кръста на младия палестинец завибрира и той се стресна. Азис беше проникнал в Белия дом. Операцията беше започнала. Русан тръгна към килера в края на коридора, като не спираше да облизва устните си. Трябваше да потисне притеснението, което го бе обзело.