Хорниг посочи оборудването:
— Сигурна съм! Всички показатели, които отчитаме за състоянието му, сочат, че говори истината. Поставих въпроса по десет различни начина… — Тя погледна записките си. — Той казва истината. Разбира се, ако Азис го е излъгал от съображения за сигурност… — Хорниг поклати глава. — Но това е много малко вероятно.
— Мамка му! — Рап прокара пръсти през косата си. — Има ли уречена предварително дата и час?
Хорниг вдигна рамене.
— Както изглежда, планирали са го за днес.
— Това трябва да е някаква скапана шега, нали?! — озъби се Рап.
— Опасявам се, че не е.
Командосът тръгна към пилотската кабина, но после спря и се обърна.
— От какво естество е заплахата? — попита.
— През цялото време Харут повтаряше: „Нападение“.
Рап хукна към кабината. Трябваше незабавно да реши какво да предприеме. Сграбчи раницата си и изсипа съдържанието й. Порови из дрехите си, намери уреда за сателитна свръзка и го включи. Хванал черната кутия с две ръце, той се загледа в дисплея и като видя каква е индикацията за осъществяване на връзка, грубо изруга.
Ленгли, Вирджиния
Кабинетът на директор Стансфийлд се намираше на седмия етаж. Интериорът беше консервативен. Стансфийлд не беше от хората, които обичаха да показват наградите и постиженията си. По стените се виждаха само снимки на покойната му съпруга, дъщерите и внуците му. На бюрото му цареше идеален ред. Тук дори писмата, което предстоеше да бъдат изпратени, имаха специално място. Шест еднакви плика бяха подредени един върху друг в левия ъгъл на бюрото.
Стансфийлд седеше в стола си, подпрял брадичка с ръце. Срещу него седеше Айрини Кенеди, която току-що се беше върнала от закуска с президента. Стансфийлд я слушаше напрегнато, без да я прекъсва.
След пет минути тя затвори папката в скута си.
— Президентът настоява агенциите да работят заедно по този случай — рече Айрини.
— Хм — вдигна вежди Стансфийлд.
— Какво искаш да направя по този въпрос?
Стансфийлд отпусна ръце.
— Осланяй се на преценката си. Нямам нищо против да разменяме сведения — дотолкова, доколкото не ни се налага да злепоставяме информаторите си.
— И докато ни предлагат нещо в замяна — добави Кенеди.
— Разбира се — усмихна се едва-едва директорът.
Кенеди кимна и подаде на шефа си червена пластмасова папка. Символите отгоре означаваха, че папката съдържа сигнали от разузнаването и сателитни снимки. Имаше и символи, които даваха ясно да се разбере, че документът е строго секретен.
Като директор на Отдела за борба с тероризма в ЦРУ едно от задълженията на Кенеди беше да държи шефа на Управлението информиран за текущите заплахи срещу САЩ. Тази сутрин в центъра на доклада беше опасността, идваща от Северна Корея.
Изведнъж телефонът иззвъня пронизително.
Директорът вдигна слушалката:
— Стансфийлд.
— Директор Стансфийлд, имаме спешно обаждане за вас или за доктор Кенеди от Железния.
— Свържете ме. — Директорът включи говорителя на телефона и остави слушалката на мястото й.
Чуха се няколко изпуквания.
— Ало?! — каза пръв Стансфийлд.
— Сър, изправени сме пред голям проблем — заговори трескаво Рап. — Айрини при вас ли е?
— Да. Седи до мен.
— Азис е във Вашингтон — каза Рап.
— Повторете.
— Азис е във Вашингтон — повтори командосът.
— Сигурен ли си? — попита Кенеди.
— Да. Доктор Хорниг гарантира. Вече повече от трийсет минути тя работи с Харут и е уверена, че той не лъже. — Настъпи кратко мълчание. — Харут казва, че основната цел на Азис ще бъде Белият дом.
Стансфийлд и Кенеди онемяха.
— Чухте ли ме? — попита Рап.
— Да, чухме те, Мич — отвърна Стансфийлд. — Тази информация обаче е твърде оскъдна. Ние преди всичко трябва да сме сигурни…
— За съжаление нямаме време — прекъсна го Мич. — Според Харут нападението е планирано за днес!
— За какво нападение става въпрос? — скочи Кенеди.
— Той непрестанно повтаря думата „нападение“.
— Какво нападение?
— Не знам. Доктор Хорниг се опитва да разбере.
Стансфийлд се изправи и също се надвеси над телефона.
— Има ли още нещо, Мич? — попита бавно.
— Засега не.
— Добре. Да се залавяме за работа. Веднага щом разбереш нещо ново, ни се обади.
— Разбрано.
Стансфийлд натисна бутона и прекрати разговора. Стояха надвесени над бюрото един срещу друг. Директорът вдигна поглед към Айрини.
— Обади се на Джак Уорч и му кажи, че сме склонни да вярваме, че срещу Белия дом се готви терористичен акт. Смятаме, че е планиран за днес.
— А президентът?