— Не е това, което очаквахте, нали?
— Е, не съм очаквала, че ще вляза в Тадж Махал, но това вече е прекалено!
— Не се притеснявайте. Радвайте се на привилегиите. — Алигзандър се засмя.
— И какви са тези привилегии, ако не е тайна? — попита Райли.
— Да работите с мен — засмя се отново той и показа снежнобелите си зъби.
— Нима?
— Определено. — Алигзандър постави ръката си на рамото й и я поведе по коридора. — Тъкмо отивах да си сипя кафе. Елате, ще ви разведа наоколо и ще ви представя на всички. Откога сте в града?
— Пристигнах вчера.
— Значи не сте го разгледали?
— Дори не съм си разопаковала багажа!
Алигзандър постави ръката си на кръста й. Тя не възрази. Влязоха в кафенето, където двайсетина души седяха около масите, пиеха кафе, закусваха или преглеждаха сутрешните вестници.
— Омъжена ли сте? — попита Алигзандър.
Райли се подвоуми дали да отговори, но реши, че няма смисъл да лъже.
— Не.
Алигзандър се усмихна ентусиазирано.
— Може довечера да излезем някъде. Знам един чудесен нов ресторант.
— Благодаря, но трябва да си разопаковам багажа.
— Всеки трябва да яде, независимо каква работа има.
Райли разбра, че му трябва малко по-твърдо отношение.
— Благодаря, но имам едно правило за срещи с репортери.
— И какво е то, ако не е тайна? — Усмивката не слизаше от лицето му.
— Не излизам с репортери!
— И защо?
— Защото не им вярвам!
— Да имаш други подобни правила?
— Не се срещам с мъже, по-красиви от мен.
— Това е Кабинетът на Рузвелт. Наричат го така заради двата портрета, които висят на стените. — Пайпър се беше вживял в ролята на екскурзовод. Азис едва се контролираше. Все още си даваше вид, че слуша. — Ще забележите, че над камината е закачен портрет на Франклин Делано Рузвелт, а от дясната му страна — на Теди Рузвелт. В Белия дом съществува традиция, когато в Овалния кабинет влезе президент републиканец, портретът на Теди Рузвелт да стои над камината, а когато президентът е демократ, същия портрет го преместват от дясната страна.
Докато се преструваше на заинтригуван, Азис се оглеждаше внимателно. Вече беше преброил специалните агенти, покрай които бе минал, и бе запомнил местата им.
Пайпър прокара ръка по повърхността на дългата маса за конференции в Кабинета на Рузвелт.
— Много от нашите гости си мислят, че това е Овалният кабинет, но той е надолу по коридора, след залата за конференции. Ще ви я покажа след срещата с президента. — Пайпър се приближи до камината. — Щях да забравя! — Посочи бронзова статуетка: — Това е нещо, с което много се гордеем. Беше на предишната първа дама, също от Демократическата партия… — Пайпър сияеше. — Тя ни подари бюст на Елинор Рузвелт, който чудесно се вписа в обстановката тук. Сметнала, че в този кабинет има твърде много портрети на мъже.
— В моята страна подобно нещо е немислимо — каза Азис с безизразен глас и тръгна към вратата вдясно. От плановете на Белия дом, с които се беше запознал предварително, знаеше, че вратата в края на коридора беше една от четирите, които водеха към Овалния кабинет. Сега беше отворена и от мястото, на което стоеше, той можеше да види дебелия килим и мебелите пред камината. Беше толкова близо до целта! Обзе го напрежение.
Пред вратата стоеше огромен агент от Тайните служби. Кестенявата му коса беше късо подстригана и оголваше дебелия му врат, наполовина скрит от яката на ризата му, стегната с вратовръзка. Азис огледа внимателно агента. Преди да се обърне отново към Пайпър, знаеше, че агентът е левичар. Малката издутина под дясната мишница беше от кобура на стандартното оръжие за охраната в Белия дом — пистолет „ЗИК-Зауер“.
— Готов ли сте да се срещнете с президента? — приближи се до него Пайпър.
Азис кимна. В съзнанието му проблесна мисълта, че всичко това може да е капан, че те може да са разбрали кой е той всъщност. Но нямаше връщане назад.
Ръс Пайпър чукаше на вратата.
Пръв в кабинета влезе председателят на Демократическата партия. Азис го последва.
Президентът Хейс покри слушалката с ръка.
— Седнете, след секунда ще свърша.
Азис остана прав. Няколко пъти преглътна, за да навлажни изсъхналото си гърло. Не сваляше очи от президента. Пайпър посочи един от диваните край камината.
— Да седнем там — прошепна той. — Ще ни обърне внимание след минутка.
Азис го последва. Мислите му препускаха бясно. Вратата, през която бяха влезли, все още беше отворена, пред нея стоеше агент, пред другите — също. Около бюрото на президента имаше и алармени бутони. Не можеше да нападне с нож — Хейс беше извън обсега му. „Мисли бързо!“ Обля го студена пот.