Белият дом
Уорч отстъпваше, без да сваля пистолета си. Трябваше да вземе решение: или да изведе Хейс от сградата в бронираната му лимузина, или да го скрие в новия бункер долу. Когато доближи вратата, цялата сграда се разтресе от експлозия. Азис скочи напред, сграбчи председателя Пайпър и допря ножа си до гърлото му.
— Спрете евакуацията или ще го убия! — изкрещя.
Уорч изскърца със зъби. Не му пукаше за политика, довел тази змия в Овалния кабинет. Направи още една крачка и тресна вратата на кабинета зад себе си.
Агент Мортън натисна скрит бутон на стената. Чу се изсъскването на хидравликата, едната стена се измести. Мортън тръгна първа по тясното стълбище. Следваха я двама агенти, между които вървеше президентът. Валъри Джоунс подтичваше след тях, а четвърти агент я побутваше напред.
— В БУНКЕРА! ЗАВЕДЕТЕ ГО В БУНКЕРА! — кресна Уорч. Сетне се обърна и запечата тайния вход след себе си. Докато слизаше надолу, вдигна микрофона към устата си: — Контролна зала, говори Уорч. Местим президента в бункера! Повтарям, местим президента в бункера!
Когато стигнаха до първата площадка, двамата агенти от контролната зала вече ги чакаха. Бяха отворили тежката метална врата към подземния коридор, водещ към личните помещения. Единият хукна надолу по стълбите, вторият остана да пази при вратата.
Единайсетимата се движеха бързо. Агентите почти носеха президента. В края на коридора завиха надясно. Агентът, който ги водеше, спря пред метална врата и набра кода на клавиатурата отстрани. Чу се изщракването на ключалката, той натисна вратата с рамо и влезе в помещението. Щом и последният агент се оказа вътре, вратата беше затворена и заключена.
Уорч сграбчи президента за лакътя. Хейс се извърна.
— Какво, по дяволите, става? — извика нервно.
Уорч реши, че е по-добре сега да не обяснява нищо, и продължи напред. В дъното на помещението спряха пред масивна метална врата, скрита в тъмна ниша. Агентът отпред набра деветцифрения код. Чу се изсъскването, с което гумените уплътнения се отлепиха от касата. Дебелата един метър врата се отвори. Зад нея се намираше току-що построеният бункер на президента.
Стаята за отдих
Анна Райли беше застанала в средата на стаята и слушаше обясненията на Стоун Алигзандър. Двама мъже в тъмни костюми, които седяха на съседната маса, я зяпаха. Приличаха й на ченгета. Разпознаваше ги мигновено — половината от приятелите на баща й и малкия й брат бяха ченгета. Изведнъж мъжете вдигнаха ръце към ушите си, скочиха и изтичаха навън, като вадеха оръжията си.
Стоун Алигзандър продължаваше да бърбори. Райли се огледа. По израженията на хората наоколо разбра, че това, което беше видяла, съвсем не е нормално.
Тя остави чашата с кафето си.
— Мисля, че става нещо — каза.
— Не се притеснявай — усмихна се той. — Така се чувстват повечето жени с мен. — Не се шегуваше.
Райли поклати глава.
— Говоря за двамата мъже, които току-що изтичаха навън с извадени пистолети…
Звук от експлозия я прекъсна. Стоун Алигзандър разсипа кафето по ризата си. Всички замръзнаха по местата си. След миг тишината беше разкъсана от автоматична стрелба.
Личните помещения
Муамар Бенгази натисна спирачката и мотокарът се закова на място в мазето под личните помещения на президента. Ясно чуваше двигателите на мотоциклетите не много далеч зад себе си. Скочи на земята и се затича към вратата вляво. Хукна по стълбите нагоре, като държеше автомата си насочен напред. Двамата стрелци го следваха неотлъчно. Когато стигнаха до първата площадка, вратата над тях се отвори и на прага застанаха двама униформени агенти с пистолети в ръце. Бенгази натисна спусъка. Мъжете се свлякоха на пода окървавени. Терористът хвърли димна граната, чуха се викове.
Бенгази и хората му изскочиха през вратата в гъстия сив дим и хукнаха към южното крило, като сипеха огън от автоматичните си оръжия. Бенгази сграбчи още една от гранатите, закачени на бронираната му жилетка, и дръпна предпазителя. Петнайсетина метра по-надолу по коридора се намираше стаята, през която всяка сутрин президентът минаваше на път към Овалния кабинет. Бенгази запрати граната натам и се скри в една ниша вдясно. Хората му се прикриха в една от стаите вляво. Гранатата издрънча по мраморния под, последва оглушителна експлозия. Бенгази се изправи и отново хукна напред. Всяка секунда беше ценна. Влетя в стаята в дъното на коридора. На пода лежеше облян в кръв агент. Тялото му беше посипано с изпочупени стъкла. През строшения прозорец Бенгази видя няколко командоси на Южната морава.