Според Бакстър Хейс беше праволинеен тъпанар, успял да влезе в Белия дом само защото имаше неопетнено минало и най-вече защото Шърман Бакстър му беше поднесъл Калифорния на тепсия. Не можеше да не гледа на президента като на пречка.
След дългата уморителна кампания и петте месеца управление Бакстър вече се беше уморил да играе второстепенна роля. Шърман Бакстър Трети, наследник на един от най-известните родове — производители на вина, в Калифорния, не можеше да приеме, че Хейс е от семейство, което печели парите си с производство на сглобяеми къщи. За обществото двамата бяха идеалната политическа комбинация, но Шърман Бакстър едва понасяше Хейс.
Кинг и Тътуайлър продължаваха да говорят. Бакстър зяпаше през прозореца. Черната му коса започваше да оредява и той я решеше назад. Вицепрезидентът разтри слепоочията си и се сети за нещо, което Кинг обичаше да казва за предстоящите три години управление на Хейс: „Не забравяй, че си само на една ръка разстояние от президентското кресло, шефе. Никой не знае кога някой ненормалник ще даде на Хейс билет за оня свят.“
Колко пророчески изглеждаха сега думите на Далас! Докато кортежът от коли минаваше по моста „Джордж Мейсън“, Бакстър си спомни, че в момента изпълнява правомощията на президент на САЩ.
Специален агент Скип Макмахън се взираше в Белия дом от петия етаж на сградата, в която се намираше главният команден център на охраната на президента. Преброи телата на деветима агенти от Тайните служби. Бяха му съобщили, че от другата страна на сградата има още трупове, но не можеха да кажат колко точно. Дори сега, четири часа след нападението, нямаха конкретна информация. Никой не знаеше какво става в сградата.
Макмахън имаше двайсет и шест годишен стаж като агент на ФБР. Беше видял всичко, което можеше да се види в работата му. Беше започнал в Бюрото веднага след колежа. След като четири години се беше занимавал с банкови обири в Лас Вегас, го преместиха във Вашингтон, където беше започнал да се занимава с контраразузнавателна работа. Почти едно десетилетие беше преследвал шпиони. Сетне го назначиха в отдел „Тежки престъпления“ на ФБР. Последното назначение доведе до края на брака му и едва не провали кариерата му. Шестте години, в които се беше ровил в утайката на общество, му бяха достатъчни.
За щастие бе разбрал навреме опасностите — преди работата да го съсипе напълно. Наскоро го бяха прехвърлили в Екипа за бързо реагиране при специални ситуации към ФБР, който се занимаваше с освобождаването на заложници. Този екип беше под негово командване заедно с няколко помощни звена. Скип Макмахън не беше и помислял, че Белият дом може да бъде нападнат и превзет.
Макмахън не одобряваше начина, по който провеждаха спасителната операция. По всички покриви наоколо бяха разположени снайперисти от ФБР и от Тайните служби, които получаваха заповеди всеки от своите шефове. Това беше погрешен подход.
Младата жена, застанала до него, му показа часовника си.
— Срещата започва след двайсет минути.
Макмахън кимна.
— Колко са жертвите?
Специален агент Кати Дженингс погледна в малко тефтерче.
— Преброихме осемнайсет, но един господ знае колко са убитите вътре.
Макмахън поклати глава. Беше уморен, а това бе едва началото. Запъти се към вратата. Дженингс го следваше на половин метър разстояние.
— Не мисля, че се зарадваха, когато се появихме — кимна към агентите тя, когато беше сигурна, че никой няма да я чуе. — Дали знаят, че ние ръководим представлението?
— Нямам представа. Загубили са поне осемнайсет души… А и Белият дом е тяхна територия.
— Но те не са подготвени за подобни операции. Това е… — Тя млъкна, защото покрай тях минаха двама агенти от Тайните служби. После добави по-тихо: — Това е в юрисдикцията на ФБР. Става въпрос за терористичен акт на американска територия.
— Ще има много хора, които ще искат да си вземат по парче от тази торта, преди да е свършило всичко.
— Например?
— Да речем, военните, Тайните служби…
— На военните това им е забранено от… — заговори Дженингс.
Макмахън й направи знак с ръка да спре.
— Запази лекцията си за някой от по-младите в екипа ни. — Възрастният агент се гордееше с факта, че е един от малкото хора в Бюрото, които нямат юридическо образование. — Аз ти говоря за реални неща и за хора, които имат опит. Защо според теб правят тази среща в Пентагона? — Остави я да помисли, докато стигнаха до площадката на долния етаж. — След като ние ще командваме парада, защо не провеждат срещата в Хувър Билдинг?