— Азис и председателят Пайпър — продължи Трейси — пристигнали в Белия дом по същото време, когато ние получихме информация от ЦРУ, че президентът е заплашен от терористичен акт. Когато Азис и Пайпър влизали в Белия дом, в сградата на финансовото министерство пристигнал бял камион на фирма за химическо чистене и пране, както всяка сутрин в дните от понеделник до петък. Без да бъде проверяван от охраната, камионът влязъл в подземния гараж на сградата. — Трейси погледна бележките си. Опитваше са да скрие притеснението си. За това, че Азис бе успял да влезе в Белия дом, можеха да обвинят председателя Пайпър, но пускането на камиона беше грешка на Тайните служби. — В каросерията на камиона е имало неизвестен брой терористи, които са проникнали през тунела, който води от сградата на министерството до Белия дом. Това е голям пропуск в работата на моите агенти и вече започнахме необходимото разследване. — Обърна се към вицепрезидента: — До довечера ще сме готови с подробен доклад за случилото се. — Отново сведе очи към записките си и продължи: — След като се е получила информацията от ЦРУ, Джак Уорч, специалният агент, командващ охраната на Белия дом, е отишъл незабавно в Западното крило, за да запознае Хейс с подробностите. Когато Уорч пристигнал, Пайпър и гостът му вече били в Овалния кабинет. Веднага щом разбрал за непозволената среща, Уорч влязъл да провери какво става вътре. След това всичко се случило много бързо. Скрит снайперист на покрива на хотел „Вашингтон“ открил огън по агентите, разпределени на покрива на Белия дом. След секунди вратата откъм финансовото министерство била разбита, а Уорч дал заповед за преместването за президента в бункера му. Както знаете, старият бункер в Белия дом е строен по време на Втората световна война и представлява един по-добре укрепен тунел. Миналия януари се приключи строежът на нов бункер, разположен на третото ниво в мазето под крилото с личните помещения на президента. Военните инженери са си свършили добре работата. — Трейси се изкашля. — Извинете ме. Това ново съоръжение за съжаление не функционира напълно. Поддържащите системи за кислород работят, но все още не е монтирана система за комуникация. Това трябваше да бъде направено през лятото. Въпреки това в бункера има достатъчно провизии от първа необходимост. Имаме стопроцентова сигурност, че специален агент Уорч е успял да евакуира президент Хейс, Валъри Джоунс и още осем агенти в бункера. До девет и петнайсет ние имахме връзка с бункера чрез нашите стандартни зашифровани радиостанции, но после връзката беше прекъсната. Техническите ми съветници ме информираха, че терористите използват заглушители, за да блокират радиопредаването. Потвърдихме, че осемнайсет агенти от Специалните части са били убити и още петнайсет са в неизвестност. — Гласът на директора потрепери. — Предполагаме, че петнайсетте агенти или са били застреляни, или са заложници. — Замълча, за да се овладее. — Знаем, че Азис и хората му държат около осемдесет до сто заложници. Не знаем точния брой на убитите. Отцепили сме района около Белия дом и отрядът ни за бързо реагиране е готов да нападне сградата веднага щом решите, че е необходимо. — Трейси затвори папката и отново погледна към вицепрезидента Бакстър: — Единствената добра новина е, че президент Хейс е в безопасност и че няма начин Азис да проникне в бункера.
Вицепрезидентът се облегна назад и сграбчи брадичката си с ръце. Двамата с Далас бяха подготвили предварително следващите си действия. Трябваше да даде да се разбере, че сега той командва. Трябваше да даде пример за безкомпромисност. Затова главата на Трейси щеше да хвръкне. Бакстър се наведе напред и опря лакти о масата.
— Директор Трейси — заговори с глас, изпълнен с болка, — можете ли да ми обясните как е възможно да се случи нещо подобно, по дяволите?
Трейси не отвърна. Бакстър забарабани с пръсти по масата.
— Директор Трейси — продължи след малко, — вашето ведомство разочарова страната ни. Поставихте ни в нелепа ситуация. — Бакстър се огледа. Опитваше се да създаде впечатление за единомислие с останалите присъстващи. — Реших, че ФБР ще се заеме със случая веднага щом агентите на директор Роуч заемат местата си.
Трейси изведнъж излезе от вцепенението си.
— Сър — заговори той, — Белият дом е в юрисдикцията на Тайните служби. Ние сме…
— Според моя юридически съветник — прекъсна го Бакстър — Белият дом е държавна територия и именно поради тази причина ФБР трябва да се заеме.
— Но моите хора познават идеално сградата и терена! Сред заложниците има и наши агенти…
Бакстър поклати нервно глава.