— Директор Трейси, Тайните служби се провалиха. Бих добавил — провалихте се доста нелепо.
Трейси пламна. Не можеше да повярва, че е подложен на това унижение. Беше прекарал двайсет години в Белия дом, знаеше, че и за по-дребни неща измисляха изкупителни жертви, но всичко беше станало толкова бързо! През последните няколко часа той се беше притеснявал повече за хората, които беше загубил, а не за политическата развръзка на случая.
— Днес ние спасихме живота на президента и загубихме поне осемнайсет от нашите агенти… Не мога да се съглася…
Бакстър удари с юмрук по масата.
— Вие загубихте Белия дом и унизихте американската нация! — Хвърли гневен поглед към Трейси и отново се облегна назад. След като си пое дълбоко дъх, продължи по-тихо, но със същата твърдост в гласа: — Посъветвах се с министъра на вътрешните работи. Искам оставката ви на бюрото си, преди да съм направил обръщението си към нацията тази вечер. Умът ми не го побира… Как допуснахте…
— Ще ви кажа как се случи! — повиши глас Трейси. — Случи се, защото вие и вашите хора отхвърлихте молбата ми за увеличаване на охраната на президента. Случи се, защото сте корумпирани, защото председателят на партията ви нагло заобиколи разпоредбите за сигурност в Белия дом! Вие вкарахте в Овалния кабинет фанатизиран терорист!
— Достатъчно! — извика Бакстър. — Напуснете!
Но Трейси не можеше да спре. Трябваше да защити достойнството си. Дължеше го на загиналите си агенти.
— Обвинете Тайните служби за случилото се в обръщението си към нацията довечера, а аз ще се погрижа да уведомя журналистите още утре за коментарите ви за тази агенция! Казахте буквално: „Тайните служби са шепа параноици, които, въпреки че са организирани, страдат прекалено много от мания за величие.“ Убеден съм, че тези думи — заедно с отказа ви да увеличите бюджета на Тайните служби! — ще бъдат чути от избирателите ви. И нека не забравяме факта, че докато моите хора умираха в Белия дом, вие заедно с антуража си си поръчахте закуска, която струваше пет хиляди долара, в Ню Йорк! — После се обърна към министъра на финансите: — Нека припомня на шефа си и за молбата ми да увеличим охранявания периметър около Белия дом. Отказът на министър Роуз бе мотивиран с думите, че „Белият дом е една от най-силно охраняваните сгради в света“, а заключението му бе, че „всякакви понататъшни разговори са безпредметни“. — Пое си дъх и продължи: — Как смеете да подлагате на съмнение моя професионализъм! Посветих двайсет и шест години от живота си да охранявам американските президенти и семействата им! — Тръгна към изхода, но внезапно спря и се обърна: — Сега е по-важно да се притесняваме за живота на мъжете и жените, пленени в Белия дом, а не да се интересуваме от кариерите си! — И тресна вратата.
В залата настъпи хаос. Всички заговориха едновременно. Кинг се обърна към вицепрезидента.
— Прецакаха ни! — прошепна.
Бакстър хвърли гневен поглед към шефа на щаба си. Сетне вдигна показалец. Флъд кимна и помоли за тишина. Когато разговорите замряха, кимна на Айрини Кенеди. Тя се изправи.
Рафик Азис погледна часовника си. Бяха изминали двайсет минути, откакто вицепрезидентът беше пристигнал за срещата в Пентагона. „Време е“, каза си. Придърпа големия телефон, на който бяха залепени листчета с телефонни номера. Повечето от имената не му бяха познати. Още в първата колона откри номера, който търсеше. Отстрани пишеше: „Пентагон, заседателна зала“. Азис прегледа предварително написания текст още веднъж, след това вдигна слушалката и натисна бутона за автоматично набиране.
Генерал Флъд слушаше Кенеди, която четеше биографията на Азис, когато чу тихото иззвъняване на телефона до себе си. На дисплея се изписа: „Оперативна зала, Белият дом“, Флъд направи знак на Кенеди да замълчи.
— Генерал Флъд на телефона — каза в слушалката.
— Надявам се, че не прекъсвам срещата ви.
— Кой се обажда?
— Няма значение кой съм. Сега искам да включите говорителите, така че да ме чуват всички присъстващи. Не ме карайте да повтарям.
Флъд реши, че е най-добре да се подчини, и натисна бутона.
— Слушаме ви — каза и отпусна слушалката.
Гласът на Азис се разнесе из залата:
— Белият дом е под наш контрол. Всички опити да превземете резиденцията ще бъдат фатални за заложниците. САЩ понастоящем държат 14.7 милиарда долара замразени валутни авоари, които са притежание на Иран. Вие умишлено наложихте запор върху тези пари, когато корумпираното правителство на шаха беше свалено от силите на Аллах. Ако до девет часа утре прехвърлите цялата сума в Иран, ще освободя една трета от седемдесет и шестте заложници, които държа в Белия дом. Това искане не подлежи на преговори. Ако това условие не бъде изпълнено, ще убивам по един заложник на всеки час, докато не го изпълните. Напомням ви още веднъж, че всеки опит да се проникне в сградата ще бъде фатален за заложниците. Екипът за бързо реагиране не може да се сравни с моите хора, както агентите от Тайните служби бяха неспособни да ни спрат. След петнайсет минути ще изкарам всички ранени на входа на Западното крило. Вашите медицински лица, облечени в къси панталони и ризи с къси ръкави, ще идват по двама, за да вземат ранените. Няма да носят никакво оборудване със себе си, никакви чанти. Само по двама души, само с носилка! Ако забележим нещо странно, ще открием огън. — Азис млъкна за момент и после продължи с по-твърд глас: — Сметките, на които трябва да прехвърлите парите, са…