Рап усети ръката на Айрини на рамото си. Свали длани от лицето си и се обърна към главния прокурор:
— Извинете, не ви разбрах.
— Има ли нещо, което искате да добавите, или да поръчам да ви донесат аспирин за… главоболието ви?
Рап стрелна с очи Стансфийлд. Директорът отмести поглед.
Рап се поизправи в стола си.
— Определено ще добавя нещо… Всъщност доста неща. — Той замълча за момент. — Първо, ако му дадете само част от парите, той ще побеснее, ще вземе един или повече от заложниците и ще им пръсне черепите на прозорците, така че всички камери да го снимат. Ще ги избие по националната телевизия!
— Така ли, господин…? — провлече Тътуайлър.
— Круз.
— И какъв опит имате във воденето на преговори с терористи за освобождаване на заложници, господин Круз?
— Никакъв — изсмя се Рап.
Тътуайлър не беше свикнала да се отнасят с нея по този начин. Обърна се към Бакстър.
— Какво прави този човек тук? — попита достатъчно силно, та да я чуят половината от присъстващите.
Рап скочи. Айрини го сграбчи за китката, той изскубна ръката си.
— Вложил съм твърде много в това! — прошепна глухо.
Тръгна към подиума. Когато застана до Тътуайлър, заговори бавно, без да вдига очи:
— Знаете ли, задавал съм си много пъти този въпрос последното десетилетие и се опасявам, че не мога да си отговоря. Мога обаче да отговоря на въпроса, дали имам опит в преговори с терористи. — Замълча и добави: — Аз не преговарям с тях, госпожице Тътуайлър. Аз ги убивам. Откривам ги и ги убивам!
Главен прокурор Тътуайлър побеля.
— За кого работите, господин Круз? — каза рязко. Искаше й се да прозвучи властно, но излезе плачливо и истерично.
— Предполагам, че отговорът на този въпрос е свързан с подробността дали трябва да знаете, госпожице Тътуайлър. А не ви трябва да знаете!
— Господин Круз, ако решим, че е дошло времето терористите да бъдат убити — имитира интонацията му тя, — ще ви извикаме. Дотогава обаче ще ви бъдем особено задължени, ако си седнете на мястото, за да продължим работата си.
Наглостта й го вбеси.
— Госпожице Тътуайлър, били ли сте в Бейрут? — започна тихо. — Едва ли. Оная нощ бях в Иран. Всъщност по-голямата част от миналата седмица прекарах там. И тъй като там нямаме посолство, предполагам, ви е ясно, че не съм бил на официално посещение. Говорите ли фарси или друг арабски език? — Рап поклати глава. — Не мисля. Какво знаете за исляма и за техния джихад? Знаете ли как действат Рафик Азис и хората му?
— Какво искате да кажете, господин Круз?
— Искам да кажа, госпожице Тътуайлър, че не можете и да си представите с какъв човек си имате работа! — Рап натъртваше на всяка дума. — Докато сте си седели тук и сте си приказвали празни приказки, аз се завирах из какви ли не дупки, защото исках да открия Рафик Азис!
Тътуайлър скръсти ръце на гърдите си и хвърли подигравателен поглед към лявата част на масата.
Този жест извади Рап от равновесие.
— Госпожице главен прокурор, това не е игра! Тук не става въпрос кой каква диплома има и какви статии е написал. Умряха хора. И още ще умрат! — Той извъртя лице. — Виждате ли този белег? Нека ви издам една тайна. Не съм се порязал на лист хартия, докато съм си седял в кабинета! Този белег ми е спомен от Рафик Азис. Лично от него! Така че, когато ви представям мнението си за един човек, когото никога не сте виждали и за когото не знаете нищо, препоръчвам ви да си седнете на задника и да слушате внимателно! Човекът, за когото говорим, е религиозен фанатик, добре обучен войник и много интелигентен мъж! Планът ви би успял, ако беше някой превъртял служител, който е превзел банка или пощенска служба, но ние си имаме работа с един от големите играчи! Ако се подиграете с него и му дадете само част от това, което е поискал, той ще ви захапе за задниците и ще отхапе доста голямо парче!
Изражението на лицата срещу него казваше достатъчно. Думите му бяха минали покрай ушите им. Рап не можеше да повярва. Беше посветил две трети от живота си да се опитва да залови този мъж, да спре престъпното му дело. Никой не разбираше по-добре Рафик Азис от него. А те го възприемаха като вманиачен идиот!
Рап прехапа езика си, за да не изкрещи. Разбра, че има само едно разумно нещо, което можеше да направи. Ако остроумната Мардж Тътуайлър искаше да пробва теорийките си и тези малоумници бяха съгласни да й помогнат, така да бъде! Но с това подписваха присъдите си.
— Предупредих ви — поклати глава Рап. — Можете да ми се обадите, когато се наиграете, за да дойда да оправя бъркотията. — И напусна залата.
Генерал Флъд издърпа стола си назад и направи знак на един от сътрудниците си. Когато беше казал на Стансфийлд да доведе младия командос, не предполагаше, че ще се стигне до подобни сцени, но въпреки това се радваше, че някой се бе опълчил срещу политиците. Един капитан от Военновъздушните сили се приближи и се наведе към Флъд.