— Не! — рязко го прекъсна Азис.
Мъжът отстъпи.
— Но — той посочи жената до него — тя е бременна…
Азис погледна жената на пода. Беше легнала по гръб, отпуснала глава в скута на една по-възрастна жена. Без да отмества очи от нея, Азис посегна към колана си. Бавно извади пистолет и се обърна към мъжа, застанал пред него. Вдигна оръжието към слепоочието му и натисна спусъка.
Всички подскочиха. Мъжът полетя назад и падна върху заложниците зад себе си.
Рафик Азис излезе. Хората му се разкрещяха, за да въдворят ред. Докато вървеше към оперативната зала, на лицето му се появи усмивка. Когато настъпеше решителният момент, тези хора нямаше да му създават никакви неприятности.
12.
Размерите на кабинета на шефа на Обединеното командване генерал Флъд отговаряха на ранга му. По стените бяха окачени снимки и грамоти, илюстриращи дългата му кариера.
Кабинетът беше разделен на три части. В първата имаше голяма конферентна маса. В средата на помещението се намираше огромното бюро от скъпо дърво. В дъното бяха разположени няколко кресла. В едно от креслата беше седнал Мич Рап. Адютантът на генерал Флъд го беше придружил до кабинета. Рап се любуваше на една бутилка скъп бърбън „Букърс“, малка част от добре снабдения бар на генерала. Чувстваше се уморен и изнервен. От седмица не беше влизал в залата за фитнес, беше спал малко, беше ял отвратителна храна. А сега и това! Един човек, който преподаваше право на студентите в университетите, поставяше под съмнение неговия професионализъм! Никога досега Рап не беше усещал подобен гняв. Азис седеше в Белия дом, а той не можеше да направи нищо!
След десетина минути генерал Флъд влезе в кабинета си. С него дойдоха и двамата началници на Рап, както и генерал Кембъл. Рап се изправи, за да ги поздрави, и се опита да разбере по изражението на Стансфийлд какво ще му се случи оттук нататък. Лицето на директора бе непроницаемо.
Генерал Флъд започна да разкопчава златните копчета на куртката си веднага щом влезе в кабинета.
— Господин Круз, вие със сигурност привлякохте вниманието на повечето от присъстващите на заседанието. — Флъд свали куртката си и я захвърли върху облегалката на един стол.
— Извинете, ако съм…
— Няма нужда да се извинявате — прекъсна го генералът. — Те имаха нужда точно от това. — Флъд тръгна към бара. — Кой иска питие? Аз ще си сипя едно. — Взе бутилка двайсет и пет годишно уиски „Маккалън“, наля три пръста в чашата и добави лед. Разклати кубчетата, поднесе я към устата си и отпи голяма глътка. Сетне затвори очи и остави чашата на бара. На лицето му беше изписано задоволство. — Айрини?
Кенеди не пиеше алкохол, но не искаше да му отказва.
— Водка, ако обичате.
Флъд знаеше какво пият Стансфийлд и Кембъл и вече им наливаше.
— Господин Рап… Предполагам, че няма да има проблем, ако ви наричам с истинското ви име? — Мич кимна утвърдително. — Каква ще бъде вашата отрова?
— Бърбън „Букърс“, моля.
Генералът вдигна вежди. Рап не можа да разбере дали е възхитен, или го смята за луд.
— Както казах, вие привлякохте вниманието на всички в залата. Далас Кинг, шеф на екипа на вицепрезидент Бакстър, дойде при мен след срещата. Искаше да знае кой, по дяволите, сте вие. — Флъд подаде чашата на Кенеди. — Заповядай, Айрини.
— И? — попита Рап.
— И аз му казах, че трябва да вземе разрешително за достъп до най-секретните материали, за да получи отговор на този въпрос. След вашето малко представление можах единствено да му кажа, че сте аналитик. — Флъд раздаде питиетата на всички и седна на креслото срещу Рап. Стансфийлд и Кенеди вече се бяха настанили.
Рап вдигна поглед.
— Съжалявам, че избухнах, но съм стигнал твърде далеч, за да гледам как шайка политици съсипват всичко!
Директорът на ЦРУ стисна чашата си с две ръце.
— Предпочитах да си мълчиш, но каза някои неща, които трябваше да бъдат казани. — Стансфийлд отпи от питието си и продължи: — Освен това никой от нас не беше способен да го направи.
Генерал Флъд кимна енергично.
— А и съвсем ясно обясни какво е положението. Понастоящем Бакстър залага само на Тътуайлър, но след твоята критика нейната позиция е напълно изобличена. Ако планът й се провали, Бакстър ще я освободи от длъжност и ще трябва да се съобразява само с нас.
— Значи ще седим и ще чакаме Тътуайлър да се провали, така ли?
— Не. Не обичам да седя и да чакам — каза Флъд и остави чашата си на масата. — И четиримата сме на мнение, че ще разрешим тази криза само по един начин — като превземем сградата чрез сила. Азис ще продължава да манипулира вицепрезидента, докато ситуацията стане неконтролируема. Когато настъпи моментът, трябва да сме готови да действаме. А не ми харесва да изпращам мъже в битка, ако не съм се подготвил предварително.