Тя прибра кичур коса зад ухото си и внимателно, без да вдига глава, се огледа. До вратата на пост стояха двама. Райли знаеше, че не само на нея й се ходи до тоалетна, но след случилото се миналата вечер никой не смееше да попита.
Единият от похитителите я гледаше. Същият, който беше измъкнал през нощта русата жена.
Анна Райли беше преживяла вече този кошмар. Преди четири години късно една вечер бе взела метрото за вкъщи. Когато излезе от станцията, от сенките изскочиха двама мъже, издърпаха я в една тъмна алея и я изнасилиха.
Трябваше й много време, за да се възстанови от травмите.
Сега нещо й подсказваше, че опасността да посегнат на нея е още по-голяма.
Когато влетя в командната зала на ФБР, Айрини Кенеди се сблъска с двама униформени агенти. Единият мъж я хвана за раменете, за да й попречи да падне. Извини се, без да е разбрал кого е щял да събори на земята, но после я позна.
— Айрини, съжалявам. — Сид Слейтър, или както го наричаха Еврейския ужас, все още я държеше за раменете.
— Сид! — възкликна Кенеди. Не беше свикнала да вижда командира на Екипа за бързо реагиране на ФБР в униформа. Беше висок над метър и осемдесет, имаше широки рамене и силни ръце. Телосложението му беше като на човек, свикнал да влиза с ритник през блиндирани врати. — Къде сте се разбързали?
— Искам да получа още малко информация, преди да са започнали да си чешат езиците. — Слейтър посочи с палец зад гърба си и поклати глава. — Освен това нямам намерение да оставам вътре, когато започнат да се замерят с лайна.
Кенеди надникна в залата.
— Какво става?
— Нямам време да ти обяснявам. Скип ще ти каже. Ще присъстваш ли на срещата този следобед?
— Да.
— Добре… Значи тогава ще поговорим. Имам въпроси. — И Еврейския ужас се обърна и пое по коридора.
Кенеди не сваляше поглед от жълтите букви на гърбовете им. Те щяха да са на предната линия. Те щяха да атакуват Белия дом и да се опитат да освободят заложниците. Кенеди потръпна.
Влезе в командната зала. Звъняха телефони, жужаха принтери. Преди няколко минути беше излязла от конферентната зала, където вицепрезидентът Бакстър, някои членове на правителството и шефове на разузнаването бяха обсъждали създалата се ситуация. Оттам тази група щеше да чуе разговора между ФБР и Азис и щяха да дадат заповеди, ако е необходимо. По молба на Макмахън Кенеди щеше да остане в командната зала на ФБР по време на преговорите с терористите.
Край прозореца Скип Макмахън говореше с Тътуайлър. Кенеди прекоси залата и спря на метър от тях, за да не ги прекъсва. Заслуша се в това, което казваше Скип, и се притесни. Огледа се. Наближаваше девет, а никъде не се виждаха хората, които щяха да водят преговорите.
Като приключи с обясненията за телефоните, Скип се обърна към Кенеди:
— Добро утро, Айрини. Къде е сътрудникът, който трябва да води преговорите?
— Аз ще водя преговорите — намеси се Тътуайлър.
— Без да ви обиждам, госпожо главен прокурор — заговори Кенеди с най-вежливия глас, на който беше способна, — не мисля, че това е най-добрият ход.
— Защо?
— Защото Рафик Азис ще се обиди, че сме избрали жена да преговаря с него.
— Аз съм тук, госпожо Кенеди, защото съм най-висшият служител на закона. Тук съм, за да дам на терористите да разберат, че се отнасяме отговорно към проблема.
— А аз съм тук — започна твърдо Кенеди, — за да дам на вас да разберете, че правите ужасна грешка. Аз уважавам постиженията ви, госпожо Тътуайлър, но Рафик Азис — не. Той ще ви накара да си платите за действията си, защото ще ги приеме като обида на мъжествеността си.
— Цял живот се сблъсквам с шовинисти и знам, че има един-единствен начин да се справиш с тях. С главата напред!
— Отново ще ви кажа, че уважавам постиженията ви, но в момента правите грешка. Не знаете с кого си имате работа!
Кенеди се обърна рязко и излезе от залата. Не беше направила и пет крачки, когато чу Макмахън да я вика. Агентът я настигна и постави ръка на рамото й.
— Сега разбирам защо Мич се вбеси така вчера — каза тя направо.
— Виж, Айрини, Тътуайлър си е заложила задника за тази операция. Щом оплеска работите, веднага ще я разкарат от пътя ни. — Напрегнатото изражение на Кенеди го озадачи. Не беше свикнал да я вижда такава. — Успокой се, Айрини.
— Обикновено аз ти давам подобни съвети — въздъхна тя.
— Само че аз схващам бързо. — Макмахън се усмихна и поведе Кенеди обратно към командната зала. — Трябваш ми по време на обаждането. Нали разбираш?