Когато заложникът се изправи, Райли го позна. Бил Шварц, съветник на президента по въпросите на националната сигурност. Терористът погледна жената, която дърпаше Шварц за крака.
— Ти също ела!
Жената замръзна. Азис се пресегна и я дръпна за косата. С помощта на още един похитител изведе и двамата.
Поведе ги пред себе си към първия етаж на Западното крило. Преди да излязат, Азис нахлузи качулка на главата си. С малко дистанционно обезвреди бомбите на вратите.
Ритна двойната врата и излезе навън. Прекоси алеята и застана на тротоара от другата страна. Вдигна презрително очи към дузината оръжия, насочени към него. Знаеше, че няма да стрелят. Евентуална заповед за стрелба щеше да дойде от високо и щеше да мине през сума бюрократи, докато стигне до снайперистите. Азис вдигна автомата си във въздуха и пусна един откос. После небрежно прехвърли оръжието през рамо и застана насред улицата, за да покаже на американците, че не го е страх. След като реши, че е привлякъл вниманието на всички, той се обърна и тръгна към входа. Вътре погледна часовника си. Беше решил да даде още трийсет секунди на телевизиите да подготвят камерите.
Още от самото начало беше решил да убие съветника по националната сигурност. Сега обаче щеше да се отклони малко от плана си. Трябваше да задоволи желанието си да отмъсти за Харут. Удари Шварц през лицето.
— Как се чувстваш сега, а? — изрева.
Очите на възрастния мъж се напълниха със сълзи, жената изхлипа. Шварц прегърна секретарката си през раменете. Знаеше какво ще се случи. Знаеше, че не може да го предотврати.
— Колко пъти си одобрявал смъртни присъди на мои братя по съдба? Колко пъти? — крещеше Азис. Очите му бяха изпълнени с омраза. Шварц мълчеше. Терористът отново го удари. После го хвана за яката и го повлече към вратата. Жената увисна на ръката му.
На вратата Азис блъсна жертвите си навън. Шварц и жената полетяха напред и паднаха на паважа. Азис викна да тръгват. Жената ридаеше, по лицето на Шварц се търкулна сълза. Той се изправи бавно и помогна на секретарката си.
Застанал на прага, Азис гледаше как двамата заложници се приближават към северния портал. Когато стигнаха на половината път, той вдигна автомата си и се прицели.
— Спрете! — извика. Когато съветникът по националната сигурност се обърна, за да види какво става, Азис вече държеше главата му на мушка. Натисна спусъка, автоматът отскочи. После се прицели в жената. Дръпна спусъка, оръжието излая късо. Когато жената се отпусна върху тялото на Шварц, Азис изстреля още един откос върху тях.
Сетне свали оръжието и затръшна вратите зад себе си. Преди да тръгне към мазето, отново зареди експлозивите на вратата. Очите му бяха изпълнени с дива омраза. Дишаше тежко. Влетя в Оперативната зала и сграбчи слушалката.
— Още ли сте там? — изкрещя.
Скип Макмахън държеше слушалката до ухото си и гледаше през прозореца. Беше познал убития мъж. Мардж Тътуайлър седеше потресена. Айрини Кенеди поклати тъжно глава.
— Тук съм — отговори Скип.
— Кой се обажда? — извика Азис.
— Специален агент Скип Макмахън от ФБР.
— Добре! И повече да не сте посмели да ме обиждате с онази жена. Не съм променил исканията си! Ще убивам по един заложник на всеки кръгъл час, докато не прехвърлите парите на сметките, които ви дадох. Когато го направите, ще освободя една трета от заложниците. Не забравяйте! По един заложник на всеки кръгъл час! Разбирате ли?
— Разбирам, но не мислите ли, че един час е наистина малко време?
— Чуйте ме, господин Макмахън — заговори Азис. — Аз познавам законовите ви разпоредби. Сега, след като убих двама заложници, вие трябва да изпратите вашия екип за бързо реагиране. Ако го сторите, ще вдигна тази прекрасна сграда във въздуха заедно с всичките заложници. Ние с хората ми ще се превърнем в мъченици. Това ви е известно. — Арабинът замълча за момент. — Но не е нужно да стигаме до крайности. Единствената причина, поради която убих тези двама души, беше глупостта на вашия главен прокурор. Ако играем по правилата, никой няма да пострада. Толкова е просто! Разбрахте ли ме?
— Да.
— Добре. Оттук нататък, господин Макмахън, ще разговарям само и единствено с вас. Сега ще чакам да прехвърлите останалите пари. — Азис спокойно постави слушалката на вилката. Знаеше точно по какъв начин да ги манипулира.
16.
Вицепрезидентът и останалите седяха в пълна тишина в конферентната зала. На вратата някой почука, но не отвори веднага. След няколко секунди вътре влязоха Макмахън и Айрини Кенеди.
— Кого убиха? — попита директорът на ФБР Роуч.