— Имали ли сте проблеми с кучета преди? Хапали ли са ви?
— Няколко пъти. — Рап потръпна.
Адамс започна да подозира госта си. Дългата коса и белегът го караха да се съмнява дали този човек наистина работи за Тайните служби.
— Не се притеснявайте — каза Адамс. — Докато не ме нападнете, Руфус няма да ви направи нищо. Да слезем в мазето. Там е всичко.
Рап последва Милт през кухнята. Проклетото куче не ги оставяше на спокойствие.
В мазето Рап спря и се огледа. Подът беше боядисан в сиво и беше идеално чист. По стените висяха различни инструменти. Край отсрещната стена бяха подредени шест метални шкафа, като върху всеки имаше списък със съдържанието му. Вдясно имаше маса с компютър. По средата на стаята с бял чаршаф беше покрито нещо голямо. Рап наведе глава и се опита да види какво има под чаршафа.
Адамс спря до масата вляво, където беше разпънат голям син лист.
— Това са плановете на Белия дом. Директор Трейси ми каза, че искате да намерите начин да влезете в мазето под личните помещения незабелязано. — Рап кимна. Адамс го изгледа преценяващо. — Нещо ми подсказва, че не сте от Тайните служби, господин Круз…
— Да, не работя за Тайните служби.
— За кого работите?
— Аналитик съм за ЦРУ.
— Аналитик, друг път! — избоботи весело Адамс. После нави ръкава на ризата си и показа дълъг белег, който започваше от лакътя и свършваше при китката. — Получих го в Иво Джима. Направи го един побъркан японец. — Адамс посочи лицето на Рап. — Вие също имате прекрасен белег на лицето, но почти не се вижда, ако не ви гледат отстрани. Въпреки това аз мисля, че преди време бил доста по-голям и грозен като този на ръката ми. Не сте го получили, докато сте анализирали сателитни снимки, нали?
— Как разбрахте, че са ми правили пластична операция? — попита Рап.
— По-голямата ми дъщеря е лекар. Виждам, че това е дело на опитен хирург. Затова хайде да престанем с глупостите. Какво правите в действителност за ЦРУ?
Рап реши да му каже колкото беше възможно.
— Не мога да навлизам в подробности, но съм повече от обикновен бюрократ.
— Круз истинското ви име ли е?
Рап поклати глава. Адамс вдигна рамене.
— Добре, ще трябва да се доверя на директор Трейси. Щом той държи да ви дам информацията, ще ви я дам. — Адамс се обърна към картата. — Има един начин да се влезе в подземните помещения под Белия дом. През тунела от Министерството на финансите. — Проследи с пръст една от линиите на картата: — Това е тунелът.
— И само оттам може да се проникне в сградата?
— Има само един тунел. Повечето хора си мислят, че са дузина, но грешат — отвърна Адамс.
— Значи няма друг начин да се влезе в мазето? — В гласа на Рап прозвуча разочарование.
— Не съм казал това. — Адамс вдигна ръка и се засмя. След това се премести към съседната маса. — По време на управлението на Рейгън неговите инженери направили нова вентилационна шахта за отопление и охлаждане. Системата, която инсталирали в шахтата, била на много високо техническо ниво. Нейната цел в действителност не била да затопля или да охлажда, а да поддържа налягането в сградата по-високо, отколкото е навън.
— Защо?
— Когато налягането вътре е по-високо, въздухът отвътре ще излиза през процепите на вратите навън. Така, ако някой реши да застраши президента с химическо оръжие, няма да може просто да го хвърли отпред. Ще трябва да го внесе вътре.
— Откъде тази шахта поема въздуха? — попита Рап.
— Системата има два чифта тръби — за поемане и изпускане на въздух. Първите са разположени на покрива на Белия дом, а вторите — тук. — Адамс посочи Южната морава. — Отворите са скрити под изкуствени храсти на не повече от два метра от оградата малко по на юг от Розовата градина на Джаки Кенеди. Тръбите се спускат около пет метра отвесно надолу, а после вървят хоризонтално още шейсет метра и се свързват с инженерната зала на ниво три в мазето.
— Какво прикритие има около входа към тръбите? Може ли човек да стигне до тях, без да бъде видян от покрива на сградата? — разпитваше Рап.
— Има достатъчно места, зад които ще можете да се прикриете. Елате, ще ви покажа на макета. — Той отиде до масата в средата на стаята и махна белия чаршаф. Под него имаше умален вид на Белия дом и ливадите около него. — Ето в какво се превръщаш, когато се пенсионираш. Започнах този проект преди около двайсет години с един от моите племенници. Толкова време ми трябваше, за да завърша половината. След като се пенсионирах, другата половина свърших за шест месеца.
Рап затърси входа към шахтата. Адамс проследи погледа му, пресегна се и махна миниатюрно храстче.
— Оттук ще влезете. — Под храстчето се виждаше малка зелена шахта.