Лейтенант Дан Харис не сваляше поглед от компаса на китката си. Джипиесът, поставен на ръката му до компаса, използваше информацията от осемнайсет спътника, които обикаляха земята на двайсет хиляди километра над земната повърхност, и му даваше възможност да определи местонахождението си с точност до четири метра. Подводницата беше оставила Харис и хората му на трийсет метра от мястото, което той беше отбелязал предварително на картата.
Командир Харис, завършил Военноморската академия в Анаполис през 1981-ва, беше странна птица. Можеше да бъде и възпитан човек, и простак; и ядосан, и спокоен; и вглъбен, и безскрупулен. Накратко — такъв, какъвто го изискваше ситуацията. Кариерата му във военноморските сили го бе научила на това. Лейтенант Харис познаваше до болка бюрократичната машина и за разлика от своите връстници, които седяха зад бюра в Литъл Крийк и Коронадо, той ръководеше сам операциите си.
Мощна вълна подхвърли лодката и върху брадясалите лица на мъжете се посипаха ледени пръски солена вода.
Петимата мургави воини, членове на елитната военноморска част „Тюлен — Група 6“, бяха специално подбрани от командир Харис за тази мисия. Бяха най-добрите специалисти по маскировка, владееха оръжията си до съвършенство, до един отговаряха на „променените стандарти за външния вид“ — дълги коси, бради…
И бяха най-малобройният отряд, който Дан Харис водеше в акция. Не трябваше да се допускат никакви грешки.
Бандар Абас, Иран
Огромна вълна се разби о брега. Мич Рап оправи тюрбана си и избърса солените капки от лицето си. Огледа се внимателно, за да се увери, че е сам. Насочи се на север по брега, към кея. След малко спря, наведе се, вдигна една консервена кутия и я пусна в чантата си. Продължаваше да върви прегърбен. Когато стигна до кея, се мушна отдолу и отново се огледа. Спря, където дървената част от конструкцията се опираше в циментовите основи. През следващите десет минути Рап провери всяка ниша под кея. Той беше избрал мястото на срещата и негово задължение беше да го подсигури.
Погледна часовника си. Вятърът свиреше в процепите между дъските. Всичко вървеше по план. Беше посветил почти десет години от живота си на този момент. Нямаше да позволи нещо да се обърка.
Персийски залив
„Индипендънс“ напредваше бавно през бурното море. Самолетоносачът заедно с подкрепящата го група от дванайсет кораба и две подводници се намираше в северната част на залива от двайсет и три дни. Предната нощ им бяха съобщили, че трябва да се насочат към югоизточната част на залива, към Ормузкия проток.
Само преди три часа, използвайки прикритието на нощта, на борда на кораба бяха кацнали два военни хеликоптера. И двата бяха боядисани в светлокафяво с по-тъмни кафяви ивици. Те бяха част от Първи отряд за специални операции. Това бяха военните, които се грижеха за безопасното влизане и изтегляне на американските командоси във и от вражеска територия. По-големият — „MH 53J Пейв Лоу“, струваше около четири милиона долара. Беше един от най-добре оборудваните в техническо отношение хеликоптери в света. Навигационната му система използваше едновременно двайсет отделни системи за позициониране, което позволяваше на изключителните пилоти от Първи отряд за специални операции да летят при лоши метеорологични условия или в непознати райони и да кацат на точно определеното място в точно определеното време. Именно тези подробности определяха провала или успеха на една мисия, с други думи — заставаха между живота и смъртта. Само изключителен пилот беше способен да овладее тази машина и във военновъздушните сили подбираха най-добрите.
Вторият хеликоптер, модел „MD 5300 Пейв Хоук“, беше оборудван с редуцирана версия на навигационната система на „Пейв Лоу“. По-малкият и по-подвижен вертолет щеше да осигурява огневата защита при мисията тази нощ. Екипажите преговаряха за пореден път плановете за предстоящата операция. Нямаше място за грешки. Най-малката неточност можеше да струва човешки живот, а ако се случеше нещо непредвидено на вражеска територия, международният скандал не им мърдаше.
Иранското крайбрежие
Дан Харис вдигна бинокъла за нощно виждане и се опита да огледа мястото на срещата. Въпреки че бяха само на трийсетина метра от брега, не се виждаше почти нищо. Вълните подхвърляха лодката бясно и пред очите му се издигаше водна стена.