— Ключ С — заговори Адамс драматично — ти позволява да влизаш на специални места. Всички агенти от охраната на президента разполагат с такъв. Този ключ отваря хранилищата за оръжие и — Адамс посочи на картата — вратите, които водят към несъществуващи места.
Рап взе ключа и го разгледа. Беше започнал да харесва възрастния човек. Той си знаеше работата и ако Мич не грешеше, винаги можеше да му се довери.
— Ако този ключ е толкова важен, защо един е останал у теб, когато си се пенсионирал?
— Колко пъти още ще трябва да ти повторя? — попита Адамс. — Аз съм създал това място! Всички онези агенти, които се разхождат важно вътре, си мислят, че от тях зависи нещо, но всъщност аз създадох всичко това. Когато трябваше да се свърши нещо, обикновено викаха мен.
— Спокойно, Милт. Вярвам ти. Просто ми беше любопитно.
— Ти си един смешник, господин Таен агент. — С рязко движение Адамс удари Рап в корема.
В този момент вратата на кабинета се отвори и вътре влязоха Стансфийлд и генерал Флъд. Още на прага генералът започна да разкопчава куртката си.
— Това трябва да е Милт Адамс — възкликна Флъд и протегна ръка. — Радвам се да се запознаем, господин Адамс. — После посочи директора на ЦРУ: — Познавате ли Томас Стансфийлд?
— Не — поклати глава Адамс и протегна ръка.
На лицето на Стансфийлд се появи подобие на усмивка.
— Много съм слушал за вас. — Двамата се здрависаха. — Генерал Флъд ми каза, че сте се били с пехотинците при Иво Джима.
— Да. Шести стрелкови батальон.
За миг в стаята настъпи тишина.
— Мич ни каза, че вие сте открили начин да проникнем в Белия дом — каза генералът.
— Да. — Адамс посочи нещо на картата.
Сега плаваше в свои води и всичко вървеше прекрасно с едно изключение. Вместо да казва аз всеки път, когато обясняваше нещо, казваше ние. Стансфийлд усети това и започна да хвърля странни погледи към Рап. Милт Адамс беше предложил на Рап знанията си, а командосът беше оценил помощта му и го беше довел със себе си. Все още обаче не се беше сетил как да представи идеята си на шефа си.
Тогава генерал Флъд се намеси.
— Какво искате да кажете с това ние през цялото време? — направо попита той.
Адамс вдигна глава от картата.
— Аз и Мич…
— Хм — промълви Флъд. — Не сте ли малко стар за такива неща?
— Може да съм стар, но съм в отлична форма. — Адамс се обърна към Рап: — Да им покажа ли?
— Разбира се — отвърна Рап. Милт вече му беше демонстрирал.
Адамс се хвърли на пода и направи двайсет лицеви опори. Сетне скочи на крака. Дори не се беше задъхал.
— Всяка сутрин правя по сто лицеви опори и по двеста коремни преси. Тичам по десет километра всеки ден. С изключение на неделя. В неделя почивам.
Генерал Флъд погледна с нескрита завист човека пред себе си. Той самият отдавна беше изоставил тренировките.
— Не мисля, че спортната форма е от голямо значение в случая — намеси се Рап. — Ако се наложи, аз ще се заема, но той познава всички места в сградата и ще ми бъде от полза.
Стансфийлд го погледна скептично.
— Защо не вземеш някой от Тайните служби?
— Те не знаят всички кътчета в сградата — отвърна Адамс. — Аз познавам всеки сантиметър!
— Нали разбирате, че може да стане напечено? — каза Флъд.
Милт Адамс се усмихна широко.
— Прекарах почти два месеца в Иво Джима. Там загубихме поне шест хиляди пехотинци, а японците останаха с двайсет хиляди войници по-малко. Виждал съм как на мои приятели буквално им отнасят главите с куршуми. Виждал съм мъже, обгорени до смърт. Виждал съм как хора умират по неописуеми начини. — Адамс поклати глава. — Без да се обиждате, господа, но това тук е детска игра в сравнение с онова, което преживях на острова.
— Разбирам какво имате предвид. — Генералът не искаше да си признае, че се възхищава на стария човек. — Мич, ако мислиш, че идеята е добра, заставам зад теб. — После се обърна към директора на ЦРУ: — Томас?
— Ако Мич иска… аз също заставам зад него — отвърна спокойно Стансфийлд.
Някой почука на вратата и всички се обърнаха.
— Влезте — каза генералът.
Командир Харис и адмирал Де Воу влязоха и отдадоха чест.
— Искали сте да ни видите, господин генерал — каза адмиралът.
— Да. Заповядайте, господа. Не искам да си мислите, че вашите способности са останали на заден план, след като повечето работа е за „Делта“ и за ФБР. За вас имам планове, които не исках да обсъждам пред другите.
Двамата офицери от флота се приближиха към масата. Адмирал Де Воу беше командващ Специалните части във флота и на морските тюлени. Харис, който сега приличаше на офицер повече, отколкото последния път, когато се бяха срещнали с Рап, застана от едната страна на шефа си. Беше подстригал дългата си коса и бе обръснал брадата си по нареждане на адмирала.