— Това от своя страна означава, че и вие ще умрете, което напълно ме удовлетворява. Нещата ще станат много по-лесни за нас, ако престанете да съществувате. — Стансфийлд се облегна в креслото си. — Господин Азис, съжалявам, но заплашвате не когото трябва. Не ме интересува какво ще стане със заложниците. Единственото, което искам, е да видя мъртви вас и вашите другари. Ако трябва да загубим четирийсет или петдесет заложници, но да получим главата ви на тепсия, аз съм напълно съгласен да поема тази отговорност.
— Не ме е страх от смъртта! Дори и да умра, победата пак ще е моя!
— Не ми се вярва — отвърна със спокоен, аналитичен глас Стансфийлд. — След като се самоубиете, ние ще изведем президента Хейс от бункера, ще построим отново Белия дом и ще забравим за това.
Азис беше бесен. Стансфийлд го бе притиснал в ъгъла. Сега не беше най-подходящият момент да насилва нещата. Без значение колко беше важен фара Харут. Азис не можеше да направи нищо повече, за да му помогне. Трябваше да преглътне гордостта си и да отстъпи. Егото му обаче беше твърде голямо, за да се оттегли, без да направи последен опит.
— Много сте сигурен в себе си, господин Стансфийлд — заговори язвително. — Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Довечера отново ще си поговорим, а дотогава най-добре да разберете къде се намира Фара Харут.
И тресна телефона. Стансфийлд остави слушалката и погледна двамата генерали.
— Какво беше това, по дяволите? — попита Флъд.
— Той знае, че Харут е изчезнал, и смята, че ние сме го отвлекли — отвърна директорът.
— Това го разбрах. Какво беше останалото?
— Той каза, че ако не му кажа къде е Харут, ще започне да убива заложниците.
— И именно тогава решихте да си поиграете с него? — попита Кембъл.
Стансфийлд вдигна рамене. Не би използвал тази фраза, за да опише действията си.
— Реших да рискувам. Той се хвана.
Кенеди смръщи вежди.
— Азис реагира по начин, абсолютно нехарактерен за него, Томас.
— Може би вече е уморен?
Тя поклати глава.
— Не. Има нещо, за което не съм ви казала все още, защото исках първо да го проверя. — Тя скръсти ръце. — Долових нещо в гласа на Азис. Когато ти спомена, че ще ни направи услуга, като се самоубие, защото въпреки всичко ще изведем президента от бункера невредим, първото, което той каза, беше: „Не бъдете толкова сигурен, директор Стансфийлд.“ Направи ли ти впечатление с какъв тон го казва? — Кенеди остави няколко секунди време на шефа си да помисли. После продължи: — Звучеше така, все едно знае нещо, което ние не знаем. Нека ви кажа какво научих, докато бяхме в Пентагона. Обади ми се полковник Файн за проверката на трите имена, които получихме от Харут. Трима души с име Мустафа Ясин могат да представляват интерес за нас. Единият е офицер от йорданската армия. Вторият — осемнайсетгодишен палестинец, дисидент, от Хамас. Третият е известен с прякора Багдатския крадец. Отварял е банковите сейфове и касите по време на нападението на Ирак над Кувейт.
— Очевидно е, че нашият човек е вторият — намеси се генерал Флъд.
— Възможно е — съгласи се Айрини, — но да предположим, че е третият. Да предположим, че Азис е взел със себе си този крадец, защото е виждал вероятност президентът да се скрие в бункера. Нека предположим, че Азис каза на директор Стансфийлд: „Не бъдете толкова сигурен“, защото президентът не е в безопасност, както си мислим ние.
Мъжете впериха погледи в нея.
— Мисля, че трябва да уведомим вицепрезидента Бакстър — рече накрая генерал Флъд.
— Още не — отвърна директорът на ЦРУ. — Трябват ни доказателства.
— Как ще ги осигурим?
— Имам една идея — кимна Стансфийлд.
34.
Рап прекосяваше дългата зала на втория етаж. Залата беше осветена от ярките утринни лъчи. Рап и Адамс бяха напуснали тайната стая преди час и бяха поставили всички пет камери, като ги бяха проверили дали работят. Не се бяха натъкнали на следи от терористите. Рап се чувстваше по-спокоен, след като имаше осигурено наблюдение.
Как се чувстваха в Ленгли, беше друг въпрос. Рап знаеше как ще реагират още преди двамата с Адамс да излязат от тайната стая. Да стои на едно място и да се крие обаче, не беше характерно за него, особено когато си имаше работа с хора като Азис.
Връщаха се към спалнята на президента. Адамс вървеше отпред. Рап застана на прага и огледа стаята. От тялото на мъртвия терорист започваше да се носи лека миризма.
— Трябва да се облекча — промърмори Адамс.
Рап кимна. Адамс влезе в банята и затвори вратата след себе си. След две минути се върна при партньора си.