Кинг се изправи.
— На коя линия?
Младата жена вдигна два пръста и тръгна към вратата. Кинг не пропусна да огледа задника й. Ставаше. Той й беше хвърлил око още миналата година, но знаеше, че не трябва да се отпуска. Авантюра в службата е рисковано нещо.
Кинг отиде до масата в ъгъла. След като пооправи косата си и се огледа в огледалото, вдигна телефона.
— Директор Стансфийлд, генерал Флъд, обажда се Далас Кинг.
— Далас, къде е Бакстър? — сопна се генералът.
— Тук е, но разговаря със секретаря на ООН.
— Кажи му, че трябва да говорим с него. — Флъд звучеше по-раздразнен от обикновено.
— Както вече ви казах, той говори по другата линия със секретаря на Обединените нации. Аз мога ли да помогна? — И прокара пръсти през косата си.
— По дяволите! — избухна Флъд. — Трябва да понаучиш някои неща за това, кой командва например, синко. Когато шефът на Обединеното командване ти казва, че иска да говори с вицепрезидента, ти трябва да го свържеш незабавно.
Кинг отмести слушалката от ухото си.
— Хайде стига, бе! — промърмори под нос, а високо каза: — Изчакайте да проверя дали може да ви се обади. — Натисна бутона за изчакване и остави слушалката на масата. Оправи вратовръзката си и махна на вицепрезидента.
— Изчакайте за момент, господин секретар — каза Бакстър. — Какво има, Далас?
— Генерал Флъд и директор Стансфийлд искат да говорят с вас веднага.
— Веднага? — повтори Бакстър.
— Да. Генерал Флъд звучи доста разгорещен. Скара ми се, когато му казах, че сте зает.
Бакстър отново взе слушалката.
— Господин секретар, наистина искам да продължим този разговор, но трябва да приема спешно обаждане. Вероятно ще ви потърся след няколко минути. Благодаря ви.
— Мисля, че е най-добре да слушам какво си говорите — каза Кинг. Бакстър кимна, а Кинг бързо прекоси кабинета и застана при телефона. Когато Бакстър посегна към слушалката си, Кинг направи същото.
— Ало, генерал Флъд?
— Господин вицепрезидент, на линията съм заедно с директор Стансфийлд. Научихме доста обезпокоителни факти, които трябва да знаете и вие. — Флъд обясни на Бакстър за Мустафа Ясин и за информацията, получена от Израел.
Новината развълнува Далас Кинг. Знаеше, че не трябва да се поддава на емоции, но това беше изключително секретна информация и той беше един от малкото, които получаваха достъп до нея.
Генерал Флъд бе изложил фактите и сега обясняваше ситуацията.
— Господин вицепрезидент, не можем да позволим президентът да бъде взет за заложник! Отряд „Делта“ и Екипът за борба с тероризма са готови да превземат Белия дом по ваша заповед.
Бакстър изстена.
— Как може да сме сигурни? Азис не каза нищо за президента в изявлението си.
— Не можем да сме напълно сигурни — отвърна Флъд. — Разбира се, не можем и да оставим нещата така.
— Какво ще стане, ако тази информация е невярна? — Бакстър извърна очи към Кинг. — Все още вътре има заложници. От това, което ми казахте, ми стана ясно, че вероятността да оцелеят при евентуално нападение е нищожна.
— Сър, в настоящия момент не виждам алтернативи. Не можем при никакви обстоятелства да позволим на Рафик Азис да залови президента Хейс.
Бакстър мълчеше и гледаше Кинг.
— Какво искате от мен, генерал Флъд? — попита най-накрая.
— Искам да направите това, което е правилно. Да ми дадете разрешение да щурмуваме Белия дом.
Кинг яростно заклати глава. Никой нямаше да се захваща с каквото и да било, докато двамата с вицепрезидента не го обсъдеха. Бакстър му кимна.
— Генерале, тази информация е доста оскъдна. Както знаете, имате пълната свобода да разположите хората си на позиция и да проучите положението в сградата, като не заплашвате живота на заложниците. Но ще ви повторя още веднъж — аз съм единственият човек, който ще даде разрешение за нападение срещу Белия дом. — Бакстър се поизправи в креслото си. — Разбирате ли?
— Напълно, сър — отвърна Флъд. — Не сме се и съмнявали… Но в момента не става въпрос за това. В момента говорим за безопасността на президента на САЩ. Искам от вас разрешение да нападнем Белия дом. Искам от вас да се съгласите да попречим на терористите да вземат в плен президента Хейс.
— Генерале — заговори меко Бакстър, — това е доста трудно решение. Ще ми трябва малко време за него.
— Сър, не разполагате с време!
Вицепрезидентът подскочи като ужилен.
— Аз командвам, генерал Флъд, и аз ще реша с колко време разполагам или не разполагам. Сега ще ви предложа, докато се консултирам с помощниците си, вие да се захванете за работа и да разберете дали тази заплаха срещу президента Хейс е реална, или не. За Бога! Преди два дни вашите хора ми казаха, че може да изкара един месец в онзи бункер!