Стансфийлд смяташе Флъд за добър войник. Мисълта да наредят нападение, без да питат Бакстър, дори не беше минала през главата на генерала. При директора на ЦРУ беше различно. Разузнавачът действа по други правила. Той търси по-различни, нестандартни начини за решаването на проблемите. Въпреки че идеята на директора беше в противоречие със заповедите на Бакстър, той вече бе взел решението си и щеше да го осъществи сам. Останалите щяха да изгубят прекалено много, ако ги замесеше.
— Има и още една възможност — промълви.
Погледът на Флъд се изпълни със скептицизъм. Той също се беше опитвал да намери изход от кризата. Не беше успял.
— Не виждам друг път за решаване на кризата с изключение на това — да се надяваме Бакстър да одобри плана за нападение.
— Има още един начин и той е единственият за нас.
— Би ли ме просветлил?
Стансфийлд поклати отрицателно глава.
— Мисля, че ще е най-добре да не знаеш нищо.
Флъд скръсти ръце.
— Как имаш предвид, Томас? — изрече бавно.
Стансфийлд отправи поглед навън през големия прозорец зад бюрото си.
— Добре знаете какво трябва да бъде направено, генерале — заговори, без да се обръща към Флъд. — Аз не виждам смисъл да бъдат пожертвани кариерите на двама, ако можем да минем с един. — Той бавно се обърна и погледна генерала. После добави: — Мисля, че сега е най-подходящият момент за теб и за генерал Кембъл да идете да навестите хората на фронтовата линия. Поговорете с Екипа за борба с тероризма и с отряд „Делта“. Проверете дали са готови за действие, когато дойде заповедта.
Флъд се двоумеше. Искаше да знае какво е намислил Стансфийлд. Но, от друга страна, разбираше, че не трябва да се замесва.
— Томас, какво кроиш?
Директорът заобиколи бюрото и постави ръка на рамото на генерала.
— Имам добри намерения. Не се притеснявай. Само се погрижи момчетата да са готови, когато дойде заповедта.
След по-малко от минута бяха в командната зала. Флъд беше казал на Кембъл, че ще отидат да навестят отряд „Делта“ и Екипа за борба с тероризма на Тайните служби. Кембъл предположи, че това посещение е свързано с телефонното обаждане до вицепрезидента, и започна да се надява, че скоро ще им разрешат да нападнат.
След като двамата генерали излязоха, Кенеди се обърна към Стансфийлд:
— Бакстър разреши ли да нападнем сградата?
— Боя се, че не.
Кенеди сви устни.
— Защо тогава генерал Флъд бързаше толкова, за да отиде там?
— Трябва да подготви някои неща. — Стансфийлд погледна часовника си. — Имаме ли връзка с Мич?
— Да.
Стансфийлд премисли отново плана си. После се огледа.
— Айрини, кажи на всички да излязат да си починат за петнайсет минути.
— На всички ли? — попита Кенеди.
— Да, на всички — повтори спокойно Стансфийлд. — И никой да не стои на вратата.
Кенеди познаваше шефа си. Веднага разбра, че не се шегува. Знаеше, че има много сериозна причина за необичайната си молба, и затова веднага се зае да я изпълни. Отиде при всеки от присъстващите поотделно. Никой не я попита каква е причината за тази заповед.
За по-малко от две минути всички напуснаха залата. Сега в полумрака стояха само Стансфийлд и Кенеди. От стената с мониторите се стелеше лека синкава светлина.
— Ти също, Айрини — погледна я Стансфийлд.
Кенеди се изненада. Нямаше нищо в тази сграда, което да й беше забранено да види или да чуе, освен ако не беше противозаконно. Тя погледна подозрително шефа си и се запита какво ли е решил да прави. Сетне се отправи към вратата.
Рап беше приел извинението на Анна Райли. Знаеше, че да я моли да не разказва за тези събития, беше несериозно. Щеше да ги огласи — по един или по друг начин, — но само след като приемеше условията. От ъгъла на стаята дойде сигнал, че някой се опитва да се свърже по радиостанцията. Рап се пресегна и вдигна слушалката.
— Да.
— Мичъл, обажда се Томас. Намери ли начин да решиш последния ни проблем?
Рап малко се изненада, че Стансфийлд го нарича с пълното му име.
— Може би. Милт мисли, че е намерил начин, но ще е трудно да достигнем до целта от настоящото си местоположение.
— Мичъл — заговори Стансфийлд след известно време, — ти пожертва много през последните десет години и аз съм ти благодарен. — Той отново замълча. — Ще те помоля да направиш нещо и не искам да го обсъждаш с никой друг. Разбираш ли?
— Да, сър.
— Първо, трябва да разберем дали Хейс е в безопасност в бункера си. Второ, трябва отново да осъществим връзка с него. Телефоните и радиостанциите в бункера са заглушени, както ти е известно. Намери устройството за заглушаване и го унищожи, за да мога аз да говоря направо с президента.