— Как бихте искали да го направя, сър?
— Бих предпочел да бъдеш много тих, но използвай всичко, което намериш за необходимо.
Даваха му разрешение да действа така, както намереше за добре. Сега вече наистина щеше да си свърши работата. Изведнъж той се сети, че нещата не са съвсем наред.
— Някой друг знае ли за това?
— Не, само ние двамата с теб.
Рап затвори очи.
— Ами Айрини?
— Не. Само ние двамата.
— Значи известно време ще работя съвсем сам.
— Опасявам се, че да. — Именно това не харесваше в плана си, но нямаше друг начин.
Рап се замисли дали ще успее без подкрепления.
— Ще се погрижа, сър — отвърна след малко. — Вие само си осигурете тила. Тук нещата могат доста да загрубеят.
— Ще го направя, Мичъл. Бъди внимателен.
— Винаги съм внимателен. — Рап остави слушалката и погледна Адамс.
„Нещо много странно се случва навън“, каза си. Необичайното поведение на Стансфийлд го бе удивило. Сега обаче не биваше да се разсейва. Имаше за какво да се притеснява.
Рап посочи чертежите на сградата.
— Трябва да намерим начин да проверим дали президентът е в безопасност.
39.
Бяха минали не повече от трийсет минути, откакто се беше обадил Стансфийлд. Рап постоянно си припомняше, че трябва много да внимават, докато преглеждаха чертежите. Райли се беше изтегнала по корем в ъгъла. Беше подпряла брадичка на ръцете си и от време на време вдигаше краката си във въздуха. Предпочиташе да не казва нищо, а само внимателно да слуша. Беше си спечелила отново мястото в групата.
Рап бе открил поне три възможности да стигне до целта, но нито една не му изглеждаше особено надеждна. Накрая реши да минат по най-очевидния маршрут. Той беше готов да слезе в мазето и да застреля часовия и онзи Ясин. Ако не можеше да намери друг път, вероятно това щеше да се окаже единственото решение.
Припомни си какво му бяха казали, преди да започнат операцията. Ако заловеше Азис, експлозивите щяха да се взривят и да избият всички заложници. Нямаше смисъл да рискуват да вкарат Екипа за борба с тероризма. Тогава онзи идиот просто щеше да се самовзриви и да сложи край на всичко.
Милт Адамс прелисти няколко страници и ги огледа. Рап го наблюдаваше.
— Какво? — попита командосът.
Адамс се загледа в стената пред себе си. Опитваше се да си представи нещо.
— Това е преддверието към трето ниво — посочи той на чертежа. — Тук преддверието продължава направо, но после завива наляво на деветдесет градуса. Тук има отвор на вентилационната шахта… или поне така си мисля.
— Така си мислиш? Не е ли отбелязан на чертежа?
— Не. — Милт затвори очи и се опита да си спомни преддверието. — Мисля, че там наистина има отвор на вентилационната шахта.
— Защо не е отбелязан?
— Защото това не са най-последните чертежи на сградата. Доколкото си спомням, архитектите се тревожеха, че ще има прекалено много влага в преддверието и заради това бяха решили да поставят този отвор. Разбираш ли? Това помещение е построено заедно с бункера, а животоподдържащите му системи са скрити под него. Сигурен съм, че по време на строежа пробиха системата за вентилация на горния етаж. — Той отново огледа чертежа. — Ще извадим голям късмет.
— Защо? — попита нетърпеливо Рап.
Адамс разпери ръце.
— Много си едър, по дяволите.
— Милт, за какво намекваш? — попита раздразнено Рап.
— Почти съм сигурен, че там има отвор на вентилационната шахта, но самата шахта е само петдесет сантиметра широка. Ти няма да успееш да се промушиш.
— Обясни! Докъде ще ни заведе тази вентилационна шахта?
— Тази шахта стига до един ъгъл преди преддверието. Стигнеш ли дотам, ще можеш да видиш съвсем ясно какво става пред вратата на бункера, ако, разбира се, първата врата е отворена.
— Но ти казваш, че няма да се побера в шахтата.
— Не. От друга страна, можеш да ме спуснеш надолу, но… — Адамс млъкна и го погледна.
— Ти ще започнеш да кихаш и те ще те чуят.
— Опасявам се, че да — кимна Адамс.
Рап изруга едва чуто. Беше готов на всичко, за да види какво става в онова преддверие. Той вдигна поглед от чертежите. Райли приличаше на тийнейджър, излегнал се на плажа. Можеше да се обзаложи, че не тежи повече от петдесет килограма. Трябваше му една секунда да реши, че си заслужава да опитат. Ако искаше да прави репортаж за събитията, вероятно най-добре щеше да е, ако си извоюва правото.
Салим Русан беше намерил място на линейката си в колоната от коли, проточила се по протежение на една пресечка. Вдясно се виждаше хотел „Уилърд“, малко по-надолу — хотел „Вашингтон“.