Джак Райън-младши забеляза червенокосата жена от двадесет крачки. „Мамка му - помисли си той. - Не съм в настроение за това.“
Загледа се в златистокафявата течност пред себе си, като му се искаше жената да се откаже, преди да стигне до масата му.
- Здравей.
Джак се почувства силно разочарован от уменията си да внушава.
Жената каза:
- Викам, ще дойда да видя как си. Искаш ли нова напитка? Или пък изправна крушка?
Джак я погледна, но не в очите. Усмихна се леко, като се стараеше да бъде максимално учтив, без да изглежда прекалено приятелски настроен.
- Здравей!
Очите на Емили се разшириха.
- Американец? Не съм те виждала преди. С моята приятелка опитвахме да отгатнем какъв си.
Джак отново се загледа в бирата си. Знаеше, че трябва да се чувства поласкан, но не можеше.
- Нищо особено. Ще работя тук, в Ситито, няколко месеца.
Жената протегна ръка.
- Емили. Радвам се да се запознаем.
Джак я погледна бързо в очите и прецени, че не е съвсем пияна, но не й оставаше много дотам.
Той раздруса ръката й.
- Казвам се Джон.
Емили отметна косата си през рамо.
- Обичам Америка. Миналата година ходих там с бившия си. Не бивш съпруг, не, нищо такова, а един, с когото излизах за малко, докато разбера, че е самовлюбен боклук. Истинска гадина. Както и да е, поне му измъкнах една ваканция, та значи все пак имаше полза от него.
- Това е добре.
- Кой от щатите наричаш свой дом?
- Мериленд - отговори Джак.
Жената го гледаше внимателно в очите, докато говореше. Джак веднага забеляза как тя го разпозна и се смути. Но се съвзе и каза:
- Това е на Източния бряг, нали? До Вашингтон. Не съм ходила там. Аз и бившият ми ходихме по Западния бряг, харесах Сан Франциско, но трафикът в Лос Анджелис е ужасен. Не можах да свикна с шофирането от дясната страна на...
Изведнъж очите на Емили се разшириха и тя спря да говори.
Мамка му - помисли си Джак. - Почва се.
- О... Боже... мой.
- Моля ви - каза Джак тихо.
- Ти си Младши Джак Райън.
Доколкото си спомняше, никой не беше го наричал по този начин. Навярно езикът на жената беше завързан малко повече.
- Аз съм. Младши Джак - призна той.
- Не мога да повярвам - почти извика Емили. Понечи да се обърне назад към приятелката си, но Джак протегна ръка и нежно я хвана за лакътя.
- Емили. Моля те. Ще съм ти благодарен, ако не го правиш на голям въпрос.
Червенокосата огледа бързо залата, а после впери поглед към Ялда, която ги наблюдаваше. Обърна се към Джак и със заговорническо кимване каза:
- Ясно. Разбирам. Няма проблем. Твоята тайна е в безопасност.
- Благодаря.
Не съм в настроение - помисли си Джак отново, но се усмихна.
Емили се настани срещу него в сепарето.
Мамка му.
Поговориха няколко минути, тя поразпита с картечна бързина за живота му и за работата му тук и как така е дошъл без охрана. Джак отговаряше кратко, без да е груб, като просто искаше да й покаже, че няма никакъв интерес към нея.
Емили не беше поканила приятелката си да се присъедини, но Джак забеляза как двама мъже седнаха при смуглата красавица, която беше сама на масата, и сега тя говореше с тях.
Обърна се към Емили, която каза:
- Джак... дали не е нахално да питам дали не искаш да идем някъде да си поговорим?
Джак потисна още една въздишка.
- Искрено ли да отговоря?
- Ами... да.
- В такъв случай... да. Ще бъде доста нахално.
Младата жена се изненада, защото не знаеше как да приеме отговора на американеца. Преди да успее да отговори, Джак продължи:
- Съжалявам. Утре ще ставам рано.
Емили отговори, че разбира, след което каза на Джак да остане на мястото си. Изтича при масата си, взе си чантичката и се върна. Измъкна визитка и химикалка и се зае да записва телефонния си номер.
Райън отпи от бирата си, загледан в нея.
- Надявам се, че ще се обадиш, когато не си зает. Много ще се радвам да те разведа из града. Тук съм се родила и израснала и значи съм много добра за гид.
- Сигурен съм, че е така.
Тя му подаде визитката си така, че нейната приятелка, която отново седеше сама, да я види. Джак я пое с пресилена усмивка, за да не я обиди. В края на краищата тя се съгласи да не обявява пред всички, че той е синът на президента на Съединените щати.
- Приятно ми е, че се запознахме, Джак.