- И на мен.
Емили с нежелание се върна при масата си, а Джак се зае да допие бирата си. Пъхна визитката на момичето в сакото си, защото смяташе да я захвърли на полицата в дома си при дузината други картички, салфетки и разкъсани пликове за писма с телефонни номера на жени, с които се беше запознал при подобни обстоятелства тук, във Великобритания.
Докато пиеше, Джак не погледна към масата на Емили, но след малко чу как приятелката й извика достатъчно силно, че да я чуят всички:
- Не може да бъде!
Джак бръкна в джоба за портфейла си.
5.
Две минути по-късно той крачеше по тротоара, който тук наричаха павирана настилка - едно от по-логичните несъответствия според Джак между британския и американския английски.
Тръгна сам в нощта към станция „Банк“ на метрото, потиснат от чувството, че го наблюдават. Нервите му играеха - нямаше причина да смята, че го следят, но всеки път, когато го познаеше някой непознат, смяташе, че въпреки усилията си излага любимите си хора на опасност.
Дойде във Великобритания с мисълта, че ще остане незабелязан, но през двете седмици тук поне пет-шест души в пъбове, в метрото или на опашката за риба с картофи му дадоха да разбере ясно, че знаят точно кой е той.
Джак Райън-младши беше също толкова висок, колкото световноизвестния му баща, и имаше същата силна челюст и пронизващи сини очи. Показваха го по телевизията като по-млад, но въпреки усилията му да се скрие от обществеността през последните години продължаваше да прилича на себе си от по-младите години и не можеше да иде никъде, без да изпитва опасения.
Няколко месеца по-рано, докато още работеше за Колежа, научи, че китайското разузнаване знае кой е той и как точно си изкарва хляба. Това компрометираше не само него, но и приятелите и колегите му, а можеше да компрометира и администрацията на баща му.
До момента китайците не бяха създавали проблеми. Джак се надяваше, че въздушното нападение над Китай беше унищожило всички, които можеха да го свържат с разузнавателната работа, но подозираше, че истинската причина е преди всичко във факта, че новите ръководители в Пекин много се стараеха да оправят отношенията си със САЩ. Истината беше, че китайците се държаха добре, и то от икономически съображения, а не поради някакъв стремеж към добруване, поне за сега.
Освен това Джак знаеше, че раздялата му с Мелани Крафт, приятелката, с която прекара цяла година, също помагаше за чувството му за недоверие и безпокойство. Срещнал беше няколко жени във Великобритания (неженените англичанки, изглежда, нямаха генетично заложената скромност на американките) и дори излиза на една-две срещи, но все още не беше оставил достатъчно разстояние между себе си и Мелани, за да мисли за нещо сериозно.
Понякога се питаше дали пък серия флиртове няма да го излекуват от това му състояние, но осъзнаваше, че не е от този тип мъже. Родителите му, изглежда, го бяха възпитали по-добре и той се гневеше дори само при мисълта, че някой задник би се отнесъл към сестрите му като към консуматив.
Знаеше, че няма проблем да привлича жените, но не се смяташе за женкар.
Джак дойде тук, във Великобритания, преди всичко за да остави малко разстояние между себе си и Колежа след изтичането на информацията. Каза на директора Гери Хендли, че би искал да се отдели за няколко месеца, за да се посвети на аналитичната част на работата си. Не можеше да почука на вратата на ЦРУ или Агенцията за Национална сигурност без препоръки, каквито никога нямаше да може да получи предвид подривните си действия от последните няколко години. Но Гери умееше да мисли нестандартно. Незабавно предложи на Джак да се захване с анализ на международния бизнес, като му каза, че ако се свърже с подходяща фирма, ще попадне право в света на правителствената корупция, организираната престъпност, наркокартелите и международния тероризъм.
Райън реши, че това ще е много добре.
Гери предложи да го представи на някои места, но Джак искаше да се оправи сам. Проучи няколко фирми, които се занимаваха с изследване на бизнеса, и разбра, че най-голямата и най-добрата от тях е във Великобритания и се казва „Кастор енд Бойл Риск Аналитикс“. От всичко, което научи за тази фирма, Райън установи, че тя май има пръст във всяко кътче на международните финанси.
След седмица Райън се обади на „Кастор и Бойл“ и пристигна в Лондон на интервю за шестмесечен договор като анализатор.
По време на първата си среща със съсобственика на фирмата Колин Бойл Райън даде да се разбере, че не иска преференции заради произхода си. Освен това заяви, че ако го наемат, ще се старае да не отдава значение на този произход и би искал фирмата да уважава това негово желание и да не изтъква кой е той.