- Я виж ти! - възкликна Истлинг.
Райън се наведе и погледна към няколко снимки, осветени от фенерчето на детектива.
Първата се оказа черно-бяла снимка на Тобиас Габлер, първия от убитите банкери в Цуг. Снимката, изглежда, беше правена отдалеч, но не можеше да се сбърка човекът на снимките от новините за убийството на Габлер. Под нея намериха снимка на Маркус Ветцел. Райън нямаше представа как изглежда Утринна звезда, но за улеснение на снимката имаше лепенка с неговото име.
Под тази снимка следваше карта на Цуг, Швейцария.
В куфара имаше и бял лист с текст, написан на машина. В горната част на листа се виждаше изображение на автомат „Хеклер и Кох“ върху червена звезда, а над него - буквите RAF на бял фон.
- Това е комюнике - обясни немецът. - Изглежда е официален документ. И преди съм виждал такива.
- Бихте ли ни го превели? - запита Истлинг.
- Ja. Тук пише: „По своя характер тези атаки говорят с езика на реакцията. Ние във „Фракция Червена армия“ няма да позволим организаторите на незаконен трафик на пари за поддържане на войни срещу народите на Централна Америка и Африка да живеят свободно и в мир. Ние ще покажем солидарността си с партизаните по света и ще воюваме срещу банкерите, които печелят от незаконни войни в името на пропадналата капиталистическа система“.
Когато мъжът от BfV приключи, се обърна към Райън и Истлинг:
- Тук пише също, че Тобиас Габлер и Маркус Ветцел са убити, защото са високопоставени банкери, работили със сметките на германски индустриалци.
- И това според вас реално ли е? - запита Райън.
- Така изглежда - сви рамене германецът.
- Но?
- Но хер Ветцел беше убит преди двадесет и четири часа. Хер Габлер - няколко дни преди това. Обикновено такова писмо вече щеше да е разпространено. Просто не разбирам защо не са го разпространили.
- Може би самата Шойринг е трябвало да го разпространи - предположи Истлинг, - но тъй като се опече в Швейцария, не е имала възможност за това.
Офицерът от BfV поклати глава.
- Ако това е истинска операция на „Фракция Червена армия“, писмото щеше да го изпрати някой от пропагандната им организация. А не самият убиец.
Немецът се зае да обсъжда комюникето с колегите си, а Джак и Ник излязоха в антрето.
Райън каза:
- Всичко е подредено прилежно в удобен пакет.
Истлинг очевидно мислеше за същото. Обмисли добре думите си и каза:
- Подозрително удобно е, прав си.
- Доколкото разбирам от нагласени работи, тази е точно такава - каза Райън.
Английският контраразузнавач, изглежда, забрави съмненията си. Спря в тясното тъмно антре и се обърна към Джак:
- Наистина ли разбираш?
Райън трябваше да си признае, че не е виждал такива неща. Не се занимаваше с разследване на местопрестъпления, но пък като адски добър аналитик знаеше всевъзможни кампании за дезинформация на опонентите. Но тези „факти“ му намирисваха.
Върнаха се в хола и застанаха над телата. Детективите опитваха да сравнят лицата им със снимките на известни членове на „Фракция Червена армия“. До момента бяха разпознали само петима, но останалите четирима се оказаха неизвестни. Един от детективите изпрати колегите си в спалните, за да търсят чанти и портфейли, от които да разберат кои са тези хора.
Докато двамата с Ник оглеждаха наредените на пода в хола трупове, Джак каза:
- Тези хора и онзи, нагоре по улицата, успяха да очистят девет полицаи и командоси, така ли? И за секунда не го вярвам.
Истлинг поклати глава.
- Влязоха в капан. Може би някъде в германската система за сигурност изтича информация.
- Има и друга възможност.
- Каква е?
- Помисли - отвърна Джак. - Ами ако това са руснаците? Ако „Фракция Червена армия“ е натопена за случая в Швейцария, руснаците трябва да се погрижат никой от групата им да не остане жив и да ги обяви за невинни. Нима има по-добър начин да гарантираш, че никой няма да говори в полицията, от това да превърнеш арестуването им в истинска битка? Трябва ти само стрелец с видимост към сцената. Измрат ли няколко немски командоси, от „Фракция Червена армия“ няма да остане нито един жив, за да обясни, че те не са виновни.
Истлинг въздъхна, но Райън виждаше пукнатини в привидно сигурната ситуация отпреди появата на куфара.
- Това са само предположения. Не знаем кой е снайперистът. Може да е стрелец от „Фракция Червена армия“, който е чул стрелбата и е решил да се бие оттам.
Джак поклати глава. Нямаше никакво доказателство, но шестото му чувство подсказваше, че двамата с Истлинг са изправени пред сили, далеч по-големи от тези на някаква си групичка немски левичари терористи.