66. В наши дни
Джак Райън-младши и Виктор Оксли стигнаха в Лондон малко преди пет следобед. Разбира се, Райън не се върна в апартамента си. Вместо това нае стая в един мотел на улица „Уелсли Роуд“ в Кройдън. Оксли го препоръча, като обясни, че от време на време ходи в Лондон и винаги отсяда там, и увери Райън, че мотелът е встрани от пътя и е подходящ за случаите, когато не искаш да ти задават въпроси, а както изтъкна англичанинът, техният случай изисква точно това.
По пътя се отбиха на едно място. Отегчен от досадното мърморене на Оксли, Джак спря на паркинга на един супермаркет, извади няколко банкноти от портфейла си и ги подаде на бившия шпионин. Оксли се шмугна вътре и се върна след десетина минути с две пазарски чанти.
Излязоха отново на пътя за мотела и чак тогава Джак разбра, че Оксли е купил шише ирландско уиски, литър кола и две големи бутилки бира. А за храна - само няколко кексчета и една пръчка салам, която се стори на Райън толкова стара, колкото самия Оксли.
Както подозираше от описанието на англичанина, Джак откри, че мотелът е пълна дупка. Боята по мухлясалите стени се лющеше, по килима се виждаха прогорени места, но всяка стая имаше собствен гараж за един автомобил, определено с единствената цел да скриват колите на гостите на хотела.
Вкараха колата в посочения им гараж, затвориха вратата и тогава Джак и Виктор измъкнаха руския мафиот от багажника на мерцедеса. Виктор рязко дръпна сакото на руснака върху главата му, за да не вижда. След това го помъкнаха по стълбите от гаража за хотелската стая.
Банята се оказа малка и мръсна, но пък ставаше за складиране на руски бандит за няколко минути. Край стените минаваха открити тръби и опитният Оксли завърза ръцете на мъжа високо зад гърба му така, че да не може да се мръдне на повече от сантиметър, без да си причини невероятни болки в раменете. След това Оксли взе една възглавница с подозрително на вид петно от леглото, махна й калъфката и я надяна на главата на руснака.
Затвориха руснака вътре и след това Джак пусна телевизора в спалнята. Той и петдесет и девет годишният англичанин излязоха на малък балкон, който гледаше към натоварена магистрала с шест платна.
Оксли се ядосваше, че тук няма дори и една стъклена чаша, но се справи, като отпи продължително от бутилката с кола, а после я напълни догоре с ирландско уиски. Седнаха на евтините алуминиеви столове на балкона и Джак с огромно търпение издържа няколко минути да гледа как Оксли пие и се храни, защото се надяваше, че колкото по-сит и нахранен е бившият шпионин, толкова повече ще иска да говори.
Накрая каза:
- Добре, Оксли. Искам да разпитаме онзи задник в банята, но първо искам отговори от теб. Приказва ли ти се?
Белобрадият англичанин изглеждаше спокоен - определено уискито и колата имаха връзка в случая. Оксли сви рамене и отговори:
- Първо, започни да ми викаш Окс. Второ, знай това. Предпочитам изобщо да не говоря с теб, но не ми се ще въоръжени руски бандити да ме гонят до края на дните ми и затова искам да работим заедно, за да оправим нещата. И все пак има неща, които мога да кажа, но други ще занеса в гроба.
Джак отвори бутилка бира и отпи.
- Добре. Да започнем с нещо лесно. Кога се върна от Русия?
След малко Оксли отговори:
- Върнах се от родината преди около двадесет години.
- И какво прави през последните двадесет години? Можеш ли да говориш за това?
- Обикалям. Тук-там. И предимно получавам държавни помощи.
- Безработен ли си?
- Често, момче. Правя каквото мога - отговори англичанинът и сви рамене. - И нищо повече.
Сега той зададе въпрос:
- А как така синът на проклетия американски президент знае за мен?
- Баща ми искаше информация за Бедрок и каза, че сър Базил Чарлстън сигурно знае. И тъй като съм тук, отидох да го питам. Базил каза, че ти си Бедрок. Оттам те намерих, чрез контакти от САС.
- Добрият стар Базил.
- Той мисли, че искаш да го убиеш.
Оксли го изгледа косо.
- Така мисли, а?
След това се засмя и продължи:
- Не. Чарлстън не участваше в мръсните номера, с които се занимавах. Старият Базил не ми е правил никакви услуги, но не мога да кажа, че е лош.
- Той ми каза, че си работил зад „желязната завеса“. Че се вписваш там като местен.
- Майка ми е от Омск, в Сибир. Избягала с родителите си през Берлин още преди стената. Запознала се с офицер от английската армия и отишли във Великобритания. Установили се в Портсмут. Татко ми станал рибар и не се прибираше много често. Майка ми се включи в местната общност на руски емигранти и докато растях, вкъщи говорехме повече руски, отколкото английски.