Оксли отпи от бутилката.
- И защо баща ти се интересува от толкова стара история като Бедрок?
Джак носеше фотокопираната страница от доклада на швейцарската полиция. Извади я от якето си и му я подаде.
Оксли разгледа страницата и бръкна в джоба си, за да търси очилата си за четене. Сложи си ги и отново се загледа в страницата.
- Това е на немски, по дяволите.
- Да. Но кодовото ти име е тук, писано с молив и изтрито. До доклад от швейцарската полиция за човек, задържан за взривяването на ресторант в Роткройц, Швейцария.
Оксли кимна много бавно, почти незабележимо.
- Значи си спомняш.
Оксли се загледа в пространството, сякаш за да си спомни някакъв момент от далечното минало.
- Имах заповед да проверя слух на изток за убиец, когото КГБ наричаха Зенит.
Джак се запита дали Базил е скрил истината за участието на Бедрок в случая със Зенит, или просто е забравил.
- Зенит е бил в Западна Европа. Защо ти си отишъл на изток? - запита Райън.
- Първите слухове за Зенит дойдоха от Чехословакия. Намерили двама техни следователи, които работили по случай в Прага, да плават по лице в река Вълтава. Един руснак, който живеел в хотел някъде там, изчезнал много бързо, без да си плати сметката. При претърсването на стаята намерили малко багаж. Книжка с шифър на КГБ и някакви писаници отвътре на корицата. Чехите успели да разгадаят достатъчно и разчели думата „Зенит“. Не се знае дали това е руското кодово име на собственика на книжката, но то остана. Чехите отишли в КГБ, но руснаците отговорили, че не знаят нищо за човек на име Зенит, и не признали техни хора да са работили в Прага.
- Да. Е, КГБ доста са лъгали - каза Джак.
Вярно е - отвърна Оксли. - И съм сигурен, че полицаите oт Прага са мислели така, но изведнъж малките улички около Вацлавския площад започнали много да приличат на място за конференции на КГБ. В града се изсипали руски шпиони - и всичките, за да търсят този Зенит.
- И Великобритания е научила това от източник в Прага ли?
- МИ-5 научиха. Не ме питай как. Но преди всичко да приключи, онзи убил още два пъти в Чехословакия и четирима мъже в Унгария.
- Все полицаи ли?
- Не. В Будапеща убил служители на Унгарската Национална банка и един контрабандист.
- Контрабандист ли? - запита Джак.
- На хора. Помагал на други да бягат през границата. В онези години това се случваше често в Унгария - отговори Оксли. - Както и да е, от нашето разузнаване останаха с впечатление, че Зенит не е от КГБ. А някакъв самостоятелен тип. КГБ смятаха, че е бивш служител на ГРУ, който сега работи зa западна сила. Разтревожихме се, че може да ни обвинят за неговите действия.
- И защо Великобритания може да бъде обвинена в такова нещо?
- Защото имахме свой агент зад „желязната завеса“ за подобни задачи - отговори Оксли с тих дрезгав смях.
Джак вдигна вежди учуден. Нещата придобиваха смисъл.
-Ти?
- Може и да не си толкова глупав, колкото те мислих.
След като поигра с очилата си, като ги местеше бавно с пръсти, продължи:
- Да. Аз се намирах в Прага, когато Зенит свърши онази работа. Там присъствах като руснак и естествено, чехите ме разпитаха. Измъкнах се с приказки, но когато убийствата продължиха в Унгария, някоя от по-тъмните крушки в Лондон решила, че може да ме свържат с тези престъпления. Зенит можеше да навреди на отношенията точно когато се надявахме на размразяване. Това се случи в най-горещата оръжейна надпревара, но на нас посоката на нещата ни харесваше. Полша вървеше към демокрация, Рейгън и Тачър държаха Съветския съюз за топките. Имаше още много битки за водене, но новият век започваше. А Зенит объркваше плановете.
- Значи са те изпратили да убиеш Зенит, за да не могат КГБ да винят Запада за това, че някакъв неуправляем убиец обикаля и избива всички?
- Точно така.
- И какво стана?
- Не можах да го намеря. И КГБ не можаха.
- А защо отиде в Швейцария?
- Следях едни от КГБ в Будапеща, които също търсеха Зенит. Надявах се да ме отведат до него. Доста се изненадах, когато заминаха на запад, в Цуг, за да ходят в някаква банка.
- И там също започнали да мрат хора.
- Да.
- Зенит ли ги уби?
Оксли сви рамене бавно и уморено и продължително издиша през носа си. Загледа се в колите, които минаваха по пътя под балкона.
- Зависи на кого вярваш.
Райън го погледна.
- Може да ме мислиш за луд, но точно сега вярвам на теб.