Виктор Оксли се усмихна.
- В такъв случай, да. Зенит ги уби всичките.
Англичанинът вдигна очи от напитката си.
- Вече е време ти да поговориш. Защо баща ти се интересува от тази история сега? Това се случи преди тридесет години. Не е ли създал достатъчно проблеми по света, че да остави този на спокойствие?
- Да разбирам ли, че не си съгласен с политиката на баща ми?
- Политика ли? Нямам време за политика. Изобщо не ме интересува политиката.
- В такъв случай защо мразиш баща ми?
- По лични причини.
- Лични причини? Ти познаваш ли го?
- Не и не искам.
Оксли махна с ръка, за да забравят темата.
- Зададох ти въпрос, момче. Защо сега? Какво иска от мен твоят стар мил баща?
Райън сви рамене.
- Кодовото ти име се е оказало в досиетата за Зенит. Никой не ги е гледал от много време, но намерили някаква стара бележка в прашна папка, от която излиза, че Роман Таланов е Зенит.
Оксли изгледа Райън.
- Таланов? Точно така. Това е името. Е? Все пак това беше преди векове. Защо, по дяволите, е важно сега?
- Чакай. Ти знаеш, че Таланов е Зенит? - изненада се Джак.
- Подозирам, че аз съм авторът на онази прашна бележка в папката. През деветдесет и втора, мисля. След като излязох от лагера. Но ти не ми обясни защо някой се интересува от името на излязъл от контрол убиец от КГБ отпреди четвърт век.
Джак помисли малко.
- В апартамента ти не видях телевизор.
- Не ми трябва. Нито радио. От време на време в пъба гледам футбол, но новините не ме вълнуват.
- Това обяснява нещата.
- Какво искаш да кажеш, Райън? - запита объркан Оксли.
- Тук не става дума за случай отпреди четвърт век. А за нещата, които се случват сега. Ти не знаеш, че Роман Таланов е шеф на ФСБ, нали?
Оксли се загледа напред, към забързаното движение по „Уелсли Роуд“. След доста време отговори:
- Не. Не знаех това.
Замислено отпи от бутилката и се загледа към града.
- Шибана работа.
67. Тридесет години преди това
Аналитикът от ЦРУ Джак Райън прекара първите няколко часа след нападението срещу апартамента на „Фракция Червена армия“ на „Шпренгелщрасе“ в плесенясал празен офис в Британското консулство в Западен Берлин.
Веднага щом му позволиха да използва защитен срещу подслушване телефон, Райън се обади на директора по разузнаването на ЦРУ адмирал Джеймс Гриър. Намери го в дома му - часът по Източното крайбрежие беше девет - и му обясни събитията от последните няколко часа. Адмиралът се изненада от новината за престрелката и особено от участието в нея на своя човек.
Райън каза на Гриър, че според него „Фракция Червена армия“ не е действала сама и със сигурност в цялата операция фигурират някои сенчести личности.
Гриър се усъмни във версията му за руско участие.
- Но, Джак. Ами Заека? Знаеш не по-зле от мен, че имаме агент с много добра информация за операциите на КГБ. Прекарахме месеци в разговори с него. Трудно ми е да повярвам, че ако го питаме, ще се почеше по брадичката и ще каже: „А, да, забравих да спомена, че в Европа действа един убиец“.
- Трябва да го питаме - каза Джак. - Може и да си спомни нещо важно.
- Виж, Джак, ще говорим с него, но и двамата знаем, че не е крил нищо от нас - отвърна Гриър. - Ако има активни мерки, които по някакъв начин отговарят на думите ти, той щеше да ни каже.
- Зайцев е извън КГБ от няколко месеца. Това може да е започнато след него.
- Възможно е, но малко вероятно и знаеш защо. Тези операции искат време за подготовка. Убийства на банкери в Западна Европа. Ангажиране и както, струва ми се, предполагаш, топене за това на западногермански терористи. Това не ми звучи като операция, която е подготвена просто така през последните няколко месеца, нали?
- Не - съгласи се Райън. И добави: - Знам как звучи.
- Звучи сякаш се хващаш за сламки. Ако го казваше друг, щях веднага да отхвърля тази идея. Но ти не си някой друг. Ти си адски добър аналитик и ти казвам да следваш инстинктите си. Дължа ти го.
- Благодаря.
- Но каквото и да правиш, запомни следното. Британците ги бива доста в тези неща. Ако те кажат, че са приключили с разследването, оставаш сам. Можеш, разбира се, да ползваш каквито местни разузнавателни служби ти трябват, но бъди внимателен. Вече си се натъквал на опасности. Не искам да поемаш излишни рискове.
- Значи сме двама.
Двадесет минути по-късно Райън се срещна с Истлинг и хората му в кабинет на втория етаж, където отново прегледаха целия материал от тайната квартира на „Фракция Червена армия“. Немските специални сили не им повериха напълно куфарчето и съдържането му и затова двама от техните следователи надничаха над раменете на англичанина и американеца, докато те преглеждаха вещите.