Истлинг и хората му бяха първи. В края на краищата те бяха започнали тази операция. Един от хората на Истлинг наръси с прах куфара и вещите в него, за да вземе отпечатъци, след което англичанинът разгледа отделно всеки документ, като го четеше, преглеждаше за водни знаци, проучваше как снимките на банкерите са отпечатани върху страниците, особеностите на буквите от пишещата машина, с която бяха написани ръководството за направа на бомбата и комюникето.
Прегледаха куфара за скрити отделения на дъното или по стените, но не откриха такива.
Джак остана очарован от работата на Истлинг с веществените улики поради простия факт, че нямаше никакъв опит с този вид разследвания. Не беше полицай или детектив. Баща му, като бивш детектив в полицията в Балтимор, винаги се интересуваше от работата на полицията, но синът не смяташе, че това е неговото призвание.
Като аналитик, когато накрая му дойде редът да прегледа материалите, първо се зае с документите. Разбира се, носеше гумени ръкавици и помоли един от немците до себе си да му превежда.
Джак опита да накара мъжете от BfV да признаят, че според тях не е възможно членовете на „Фракция Червена армия“ и апартамента да са подготвили толкова професионална отбрана срещу GSG-9, но немците не смятаха така. В апартамента на „Шпренгелщрасе“ имаше девет мъртъвци и успяха да идентифицират само пет от тях. Служителите от BfV казаха, че не могат да преценят уменията на бойците от Фракцията, без да са установили кои са другите на масите в моргата.
Райън научи твърде малко от документите. Изобщо не познаваше „Фракция Червена армия“, но комюникето изглеждаше като стандартен призив на левичарска терористична група и всичките материали за нападенията срещу Габлер и Ветцел - снимките, картите и инструкциите за направа на бомбите - изглеждаха истински.
Но в цялата ситауция имаше един съмнителен елемент - за да приеме куфара и съдържанието му за чиста монета, човек трябваше да повярва, че Марта Шойринг притежава най-лошите умения в занаята в историята на левичарския терор. И макар „Фракция Червена армия“ редовно да поемаше отговорност за операциите си, както повечето терористични групи, твърде съмнително беше, че младата германка е носела по време на операцията си своята истинска лична карта.
Райън не знаеше какво да мисли. Макар с няколко арести зад гърба си, Шойринг никога не беше свързвана с убийство. Но пък се оказа, че двама от обитателите на апартамента се издирват за нападение с ракети срещу база на НАТО преди няколко години и въпреки че онова нападение минало без убити или дори сериозно ранени, то определено е имало за цел да убива.
Истлинг, както винаги, мислеше да приключи разследването. Райън от своя страна сметна, че поднесената като на тепсия информация поражда повече подозрения, отколкото изяснява нещата.
Тъй като германците искаха да си тръгват със своите материали, Райън и англичаните приключиха огледа си за по-малко от час.
Джак беше изкарал буден над двадесет и четири часа и към девет сутринта му предложиха да легне на диван в неизползван кабинет и да поспи.
В единадесет и тридесет Истлинг надникна в стаята. Райън седна, разтърка очите си и отметна вълненото одеяло от краката си.
Истлинг се настани на стола пред него. Очите му бяха кръвясали, а дрехите - измачкани. Джак се питаше дали и той не изглежда така уморен и изстискан, както англичанина.
- Какво става? - запита той.
- Прегледахме всичко няколко пъти. Документите от стаята на Марта Шойринг в тайната квартира на Фракцията изглеждат истински. Германците най-после идентифицираха останалите тела. Те са на три приятелки и един приятел на обитателите. Не са известни като членове на „Фракция Червена армия“, но, разбира се, този въпрос ще се проучва допълнително. Освен това провериха позицията на снайпериста от другата страна на улицата. Едностаен апартамент, нает преди три вечери от Марта Шойринг.
- Марта е наела стая на две преки от мястото, в което живее? Защо ли? - запита обърканият Джак.
Истлинг сви рамене.
- Не мога да ти отговоря. Името й е в документите, но никой не я разпозна от снимката. Там живеят много наематели и никой не обръща внимание кой идва и кой си отива. Предимно са гастарбайтери от Турция, Ирландия и Северна Африка. Няколко души на етажа казват, че снощи, късно вечерта, са видели в стаята да влиза някакъв мъж.
- Какво казват за този мъж?