- Че е на двадесет или тридесет години. Бял. Може да е германец, но може и да е друг. Никой не го е чул да говори. Нито пък да стреля от стаята.
- И как е възможно това, по дяволите?
- Снайперска пушка със заглушител. Пак вдига адски много шум, но предвид факта, че на две преки оттам бушуваше война и тридесетина души се трепеха и хвърляха гранати, е лесно да не обърнеш внимание на звука на пушката със заглушител.
Джак въздъхна и се сети за друго нещо.
- Трябва да се върнем в Цуг, да покажем снимките на Марта Шойринг на бармана в мястото, където Пенрайт се е срещнал с германката вечерта, когато загина.
Истлинг поклати глава.
- Направено е вече, приятел. Швейцарците са го направили вчера, с копие от шофьорската й книжка.
- И?
- Всички на смяна онази вечер са единодушни. Жената, която Пенрайт е свалял в бара, не е била Марта Шойринг.
А Джак беше толкова сигурен. Сега не знаеше какво да каже. Само промърмори:
- И каква е следващата стъпка?
- За това искам да говорим. Знам, че според теб тук има участие КГБ и не съм готов да отхвърлям нищо, но аз смятам, че тази клетка на „Фракция Червена армия“ е извършила нападенията, убили двамата швейцарски банкери.
- Ами Пенрайт?
Истлинг отговори с неприкрит сарказъм:
- Продължавам да твърдя, че автобусът, който го е прегазил, не е управляван от „Фракция Червена армия“ или от КГБ. Сериозно, Райън, не са го бутнали. Помниш, имало е свидетели, според които той е бил пиян. В тялото му не открихме следи от познатите ни отрови, въпреки че токсикологичните резултати ще се забавят. Ако червените имат нова отрова, за която не знаем, е, Бог да ни е на помощ. Но това е извън обхвата на разследването.
- Значи какво ми казваш?
- Че се прибираме вкъщи. Днес следобед.
Джак разтърка очи. Искаше му се да се прибере в къщата си на улица „Грайздейл Клоуз“. Да се разположи на дивана с Кети, а Сали да оцветява рисунки на пода, докато Джак-младши седи в скута му - точно сега това му звучеше като в рая.
Но прогони тази мисъл от главата си. „Още не.“
- Приятно пътуване - отговори Джак. - Аз оставам.
Истлинг, изглежда, очакваше това.
- Трябва ли да настоявам? - каза той.
Райън присви очи.
- Не трябва да правиш нищо. Аз не работя за теб.
- По дяволите, Райън, ние сме на една и съща страна.
- Не и според мен. Твоята задача е да изясниш случая със смъртта на Пенрайт, а аз трябва да разбера какво точно е станало, по дяволите. В тази операция има и други сили. Възможно ли е Дейвид да е паднал пред градския автобус? Да, но според мен тази друга страна ни води за носа.
- Как мога да те убедя?
- Дай ми всичко за Утринна звезда. Всички папки, довели до посещението на Пенрайт в Швейцария, и документите от тайната квартира в Цуг. Дай ми ги, остави ме да ги прегледам и ще си направя изводите за случая.
- Не мога...
- Базил ме включи в следствието, защото смята, че мога да помогна. Имам опит от този свят - индиректен. Ако ми бяхте казали какво е знаел Пенрайт, щях да уговоря Ленгли да извадят повече информация за „Рицман Приватбанкирс“. Може да помогна да свържем точките, които Пенрайт е опитвал да свърже, когато умря.
Истлинг каза:
- Ти си като хрътка, а? Надушиш ли следа, не спираш, каквото и да става.
- Надушил съм следа. Знам го със сигурност - отговори Райън.
Истлинг не отговори и Райън го подкани:
- Какво мислиш?
- Аз ли какво мисля? - запита Истлинг. - Мисля, че си лицемерен янки, който не знае как да се държи добре. Миналата година уби някакви от Ълстър и получи рицарско звание, а тази сутрин простреля снайперист от „Фракция Червена армия“ и шибаните шваби сигурно ще те направят кайзер или нещо също толкова абсурдно, но късметът те е откарал по-далече, отколкото някога ще го направят уменията ти да работиш в екип. Ако зависеше от мен, щяхме да те изпратим в американското консултство и да те върнем в Америка, където ти е мястото. В трюма на парен параход.
Англичанинът си пое дълбоко дъх и продължи:
- Но не аз решавам.
Въздъхна отново.
- Ще говоря с Базил и той ще реши дали можеш да видиш нещо от досиетата на Утринна звезда.
- Само толкова искам.
68. В наши дни
Виктор Оксли и Джак Райън-младши изчакаха един час, преди да започнат разпита на убиеца от „Седемте каменни мъже“. Райън няколко пъти подсеща англичанина да започнат, но Оксли отговаряше, че иска да остави младият мъж да се мъчи още малко в банята. Обясни, че са го поставили в неудобно положение и без да знае ясно къде се намира и какво става, за да мисли, че това е стандартна оперативна процедура преди враждебен разпит.