Джак по-скоро смяташе, че Окс просто иска да си седи на задника и да пие колкото може повече и затова бави разпита.
Райън стана веднъж и заяви, че отива да зададе няколко въпроса на онзи, но Оксли го убеди да чака още малко.
- Виж, момче, може да се наложи да прибегнем към хубавия стар номер с доброто и лошото ченге и искам да започна с лошото ченге, което ще бъда аз.
Оксли остави сместа от кола и уиски на бетонния под на малкия балкон и се върна в стаята. Джак го последва вътре, където едрият мъж свали пуловера си и показа широкия си гръб със също толкова татуировки, колкото имаше и на гърдите си. Оксли хвърли пуловера на леглото и си пое бавно дъх няколко пъти, сякаш в опит да се върне в мислите си някъде, откъдето отдавна е заминал. След това отиде до малката дървена маса и стол в ъгъла. С изненадваща лекота петдесет и девет годишният мъж отчупи крака на стола, който изпращя силно, и се обърна към Райън.
- Трябва да разберем кой го изпраща и защо. Друго?
- Не искаш ли да дойда вътре с теб?
- Не, момче. Ще ида сам.
Райън знаеше какво прави Оксли.
- Виж, благодаря, че искаш да ме пазиш от всичко, което може да компрометира мен или баща ми, но те уверявам, че вече съм доста загазил.
Оксли го изгледа за момент и каза:
- Момче, изобщо не ме е грижа за теб или гадния ти баща. Кенефът е малък и ако ще трябва да замахвам, няма да има място за нас двамата.
- О. Добре.
- А ти бъди умен и виж дали в телефона му има отговори, които не мога да измъкна от него с бой. И като си почнал, усили телевизора.
- Добре. Но, Окс... каквото щеш го прави, но не го убивай.
Оксли кимна, но откакто беше свалил пуловера си, гледаше с безизразна гримаса и отново заприлича на бивш затворник в руския гулаг.
- Преди много време научих нещо, което е добре никога да не научаваш на свой гръб. Оцеляването е много по-болезнено от смъртта. Повярвай ми, няма да го жаля и затова няма да му прекърша врата.
Оксли влезе в банята и затвори вратата зад себе си.
Излезе оттам след двадесет минути. Райън през това време преписваше номерата от телефона на руснака. Всички бяха чуждестранни, но Райън все още не ги беше проверил. И не беше им звънял. Списъкът се оказа с малки имена на кирилица и въпреки че американецът можеше лесно да го прочете, не научи много.
Докато преписваше номерата и преглеждаше текстовите съобщения в телефона, чу от банята няколко силни стенания и два крясъка.
От челото на Виктор Оксли течеше пот. Може и да имаше тридесетина излишни килограма, но Джак за първи път забеляза, че макар и покрити с дебел слой тлъстини, раменете, ръцете и гръдните му мускули са доста големи. Приличаше по-скоро на остаряващ боксьор, отколкото на напълно уседнал пияница.
- Как е той?
Отначало Оксли не каза нищо. Вместо това отиде на балкона, пое си свеж въздух и вдигна бутилката. Взе и бутилка бира, после се върна, отвори вратата на банята и изтърколи бутилката вътре.
Отново затвори вратата, отиде при леглото и тежко се строполи по гръб на дюшека.
Накрая отговори:
- Добре е. Разбираме се като много стари приятели. Казва се Олег.
- Не се ли наложи да го биеш?
- Е, само за поздрав. След това стана голям оратор.
- И?
- От „Седемте каменни мъже“ е. Във Великобритания е само от три дни и е дошъл тук с украински паспорт, който са му дали хора от „Седемте каменни мъже“ в Киев.
- В Киев ли?
- Точно така. Работи за някакъв руснак на име Глеб Белега. Той е вор.
- Това в Русия е нещо като мафиот, така ли?
- Да. Хората на Глеб в Киев са наредили на други хора да те следят и Олег разправя, че са те следили от няколко седмици. Не знаеше имена и външност. Каза, че не ги е виждал - отговори Оксли, сви рамене и отпи от бутилката. - И му вярвам. Не криеше нищо. Както и да е, той и другите двама, с които се запознахме днес в апартамента ми, дошли в Лондон с нареждане да поемат смяната от онези, които са те следили. И само толкова. Но щом пристигнали, ти си ги изненадал, защото си отишъл с колата си до Корби. Един от тях съобщил за това в Киев и изведнъж оттам долетели още палачи от „Седемте каменни мъже“ с нови заповеди.
- Какви заповеди? - запита Джак.
- Трябвало да те набият здравата - счупена челюст, такива работи, колкото да те върнат в Америка с подвита опашка. А аз нямало да се оттърва толкова лесно. Трябвало да ме убият.
- Защо?
Оксли се разсмя гърлено и силно, като разтресе пружината под евтиния дюшек.
- Нека ти обясня нещо, момче. Олег не е от онези, които знаят защо. Дават му снимка и адрес и той отива и върши работата, без да пита защо.