Джак помисли над тези думи.
- Значи са ме следили още преди да знам за теб.
- Това подозирах и аз. Ти ми ги натресе.
- Това трябва да има връзка с Малкълм Голбрайт.
- Кой е той?
- Един, когото в Русия са прецакали с милиарди долари. Работя за него. Или поне докато не ме прехвърлиха на друг случай.
Оксли отпи от бутилката и продължи да лежи.
- Не си ли чувал за Голбрайт? - запита Джак.
Англичанинът поклати глава.
- А за Глеб Белега?
- Не и до днес.
Джак помисли малко.
- Познаваш ли човек на име Дмитрий Нестеров?
Оксли поклати глава.
- Кой е той?
- Мошеникът, който е измамил Малкълм Голбрайт. Предполага се, че е от ФСБ.
Оксли сви рамене и отпи отново. Едрият мъж изглеждаше леко пиян, което можеше да се очаква. Без да е пълен въздържател, Джак знаеше, че ако изпие толкова много алкохол, отдавна щеше да е в несвяст.
- Трябва да говоря с баща ми и с шефа. Може да успеем да наместим повече парчета от този пъзел.
- И какво ще каже милото татенце, когато научи, че се стреляш с руската мафия?
През последните няколко часа Джак не мислеше за друго. Отдавна премина в ситуация, при която не може да опази баща си от скандал.
- Ще иска да се върна веднага. Засега ще почакам и ще му се обадя, щом науча малко повече - каза той след кратък размисъл.
- Няма да се зарадва.
Джак сви рамене. Не му харесваше, че тревожи родителите си непрекъснато заради начина си на живот, но не смяташе да обяснява на англичанина семейните си отношения. Затова смени темата:
- Какво ще правим с приятелчето ти Олег?
- Ще го пуснем.
- Ще го пуснем? Ти да не си полудял?
- Възможно е, но като се замислиш, какво друго можем да направим? Нали точно ние убихме четирима мъже днес?
Джак не отговори.
- Виж, ако го предадем на полицаите, за теб нещата ще се усложнят много - каза Оксли. — Ако го пуснем, не трябва да признаваш, че си бил в Корби.
- Ами твоята съседка? Тя ме видя.
- Тя е сляпа като прилеп, а и наполовина глуха. Не може да те разпознае дали си бял, черен, зелен или син.
- А откъде да знаем, че Олег няма да се върне и да опита пак да ни убие?
Оксли се разсмя.
- Бих искал да видя как ще го направи с две счупени ръце.
Джак бавно отпусна глава в ръцете си.
- Счупил си му ръцете?
- Не съм тъпак, Райън. Той е опасен. Оттук не може да си тръгне напълно изправен.
- И как ще пие бирата, която му даде?
Виктор отново се засмя.
- Това не е мой проблем, нали така?
- Добре - бавно отговори Джак. - Значи, Олег получава пропуск. Но щом онзи, Глеб Белега, е изпратил половин дузина мъже по следите ни, значи ще намери още толкова.
Оксли кимна.
- Можеш да се обзаложиш, че градът гъмжи от убийци от „Седемте каменни мъже“.
- Защо не дойдеш с мен? Ще бъдеш в безопасност. Аз ще говоря със Санди, за да видим дали не знае кой е този Глеб Белега. И с Кастор. Възможно е пътищата им да са се пресичали...
Виктор Оксли се изправи седнал на леглото. В погледа му отново се четеше напрежение - алкохолното опиянение, което Райън забелязва у него преди малко, се изпари.
- Какво каза?
- Казах, че трябва да говоря със Санди. Санди Ламонт. Моя шеф.
- А другия?
- О... Кастор. Хю Кастор. Той е собственик на „Кастор и Бойл“ - консултантската фирма, в която работя.
Оксли стана от леглото и приближи Райън. Застана пред него заплашително.
- Какво има?
- За много хора ме пита дали ги познавам, но не и за Хю Кастор.
- Добре. Предполагам, познаваш го.
Оксли стисна бутилката силно.
- Я ми кажи отново, момче. Откъде знаеш за мен?
- Казах ти. От кодовото име. Показах ти къде е написано в досието.
- Да, така е. Но откъде да знам, че не те е изпратиш Кастор?
- Да ме изпрати? Защо?
Младият американец разбра, че след като спомена Кастор, доверието на Оксли към него намаля.
- Какъв ти е Кастор?
- Беше ми контролиращ офицер в МИ-5.
- Мамка му! - възкликна Райън с широко отворени очи.
Оксли продължи да го гледа. Джак разбираше, че възрастният мъж търси признаци за измама.
- Не знаех това - каза Джак и се изправи. - Не знам какво е ставало между вас, но той нито веднъж не е споменавал името ти. Аз опитвах да намеря връзка между теб и работата си във фирмата и май я открих.
Като разтърка ниско подстриганата си коса с длан, Джак продължи:
- Но не знам какво значи всичко това, по дяволите.
Оксли се обърна.
- И аз не знам.
Джак виждаше, че възрастният мъж се е разчувствал. Лицето му почервеня, но Джак не знаеше дали от гняв или от уискито.