Младите мичмани се върнаха в Джалалабад в празнично настроение, но Пейдж остана съкрушен, когато разбра, че носовата камера на хеликоптера не е направила запис на стрелбата му, с който да се хвали, защото тя сочеше напред, а не настрани от машината.
И двамата разбираха, че кампанията тук, в Украйна, няма да прилича особено много на това, което знаеха от Джалалабад. В сравнение с руските военни и техните ВВС, с управляемите ракети с далечен обсег и модерните щурмови хеликоптери и танковете Т-90 талибаните изглеждаха като аматьори.
Докато се подготвяха за излитането в мъгливото утро, те проверяваха различните системи на хеликоптера по контролни списъци. Конуей тестваше системата за управление на полета „Спери“ и авиониката, а Пейдж проверяваше камерите, прицелния компютър, монтирания на оста на винта лазерен прицел и резервната система.
Тестваха комуникационната си уредба, след което огледаха цялото спасително оборудване по телата си.
Малко преди шест сутринта командирът им махна с вдигнат палец и Конуей включи двигателя „Ролс Ройс“. След десетсекунден писклив вой носещият винт се развъртя и двигателят модел „Алисън“ можа да предаде достатъчно мощност на носещия и опашния винт, за да издигне машината. След поредната проверка от контролния списък Пейдж обсъди по радиоканала с командира на екипа възможността да се върнат бързо тук за нови ракети „Хелфайър“, в случай че екшънът е силен.
Командирът обеща, че ще е готов за тях, когато се върнат - след четири часа или след четири минути.
В шест сутринта Ерик Конуей натисна бутона на микрофона си:
- „Черен вълк две-шест“ до „Земя Черкаси“, край?
- „Земя Черкаси“, „Черен вълк две-шест“.
- „Черен вълк две-шест“ готов за излитане.
Офицерът от контролната кула разреши на хеликоптера ОН-58 да излети на юг от базата и черната птица се издигна бавно в мъгливото утро.
Когато се издигнаха на няколкостотин метра над базата, в слушалките си чуха гласа на командира на цялата операция, който се различаваше от този на командира на тяхната рота „Браво“.
- „Черен вълк две-шест“, „Магьосник нула-едно“. Как ме чувате?
Конуей и Пейдж знаеха, че това е Мидас, който се е включил към тяхната мрежа. Той управляваше цялата операция, но типично за армията, даде друга позивна от тази, която имаше в „Делта“.
- „Магьосник нула-едно“, чуваме. Летим към пътна точка „Алфа“. Приблизително време на пристигане едно девет минути, край.
- Разбрано, „Две-шест“. Продължете до пътна точка „Голф“ и се обадете. Там нямам цели за вас, така че ще трябва да висите, как ме чувате?
- „Черен вълк две-шест“ чува всичко.
Конуей завъртя напред и дръпна нагоре лоста „стъпка-газ“, и машината продължи да се изкачва нагоре, като се устреми към Крим.
- Не ти се иска да бръснеш дърветата в тая мъгла, а? - запита шеговито Пейдж.
- Нали знаеш какво казват. „Скоростта е живот, а височината е застраховка живот.“
Днес имаха гъвкава мисия. Главната им задача изискваше събиране на информация от бойното поле за командира, но Конуей знаеше, че Мидас, или „Магьосник нула-едно“, или както е решил да се казва, може по всяко време да им заповяда да окажат подкрепа на дузината екипи за специални операции от САЩ и Англия, задействани за операцията „Червен килим от жарава“.
Когато излязоха над мъглата, над която се виждаха само синьо небе и зелени пасища в далечината, по радиото се чуха няколко съобщения, съпроводени с прашене. Двойка хеликоптери „Кайова“ близо до базата „Чугуев“ бяха открили цели по асфалтиран път между два малки града. Тъкмо осветяваха цели за ескадрилата Ми-24 и при тази новина на двамата мъже от „Черен вълк две-шест“ им се прииска също да са там.
До момента повечето битки се водеха в провинциите, които в Украйна наричаха области, Донецк и Луганск, и американските хеликоптери имаха заповед да стоят извън тази зона, въпреки че в Донецк имаше екипи от „Делта Форс“, които трябваше да забавят малко напредъка на руснаците.
След повече от час във въздуха, „Черен вълк две-шест“ летеше ниско по протежение на шосе Е50 източно от големия промишлен град Днепропетровск. По шосето се движеха цивилни коли, тръгнали от Донецк в Източна посока, като много от тях, ако не всичките, изглеждаха пълни с лични принадлежности и ценности.
Конуей каза в разговорната уредба:
- Хей, Дре, четох, че над осемдесет процента от гражданите тук са в някаква степен свързани с Русия.
- Има нещо такова.
- И защо тогава всички бягат? Трябва да се радват, че руснаците идват, нали така?