- Може да се радват, че онези идват да ги освободят и прочие, но това не значи, че искат да стоят тука, докато това се случва. Преди цялата работа да се свърши, ще падне адски много бой.
Конуей тъкмо възнамеряваше да отговори нещо, когато командирът на операцията се включи и им даде координати на петнадесет минути източно от мястото им. Конуей потвърди съобщението и набра скорост и височина, като изостави шосето зад себе си и се понесе над гористи хълмове.
Докато летяха, Мидас им даде още информация.
- „Черен вълк две-шест“, тук „Магьосник нула-едно“, очаквайте доклад за ситуацията.
След кратка пауза Мидас продължи:
- „Екип Фрито“ наблюдават окопаване на две оръжейни системи ВМ-30 югоизточно от Межовая. Не могат да повикат украински войски, а червените ще имат възможност да обстрелват големи градове само след час.
Конуей и Пейдж знаеха, че ВМ-30 са руски реактивни системи за едновременно изстрелване на дузина 300-милиметрови ракети на разстояние до осемдесет километра. Съпровождаха се от няколко по-малки помощни коли. Фактът, че две такива мощни системи за залпов огън са разположени близо до Днепропетровск, не вещаеше нищо добро за украинските войски в града и около него. Там, отвъд града, се намираше една украинска хеликоптерна база, както и най-голямата военна база в административната област, които щяха да са идеални мишени за ракетните системи.
Пейдж се включи, за да поиска повече информация за целите.
- Може ли да посочите други червени в мястото на системите?
Дре се интересуваше дали няма да се натъкнат на бойци, танкове, хеликоптери или други средства за свалянето им.
- „Магьосник нула-едно“. АУАКС не съобщават за вражески самолети във въздуха. „Фрито“ съобщава за камиони с войски, които се дислоцират там, но не потвърждава ПВО.
- Разбрано - каза Пейдж и погледна към Конуей.
- Пич, какви са шансовете руснаците да разположат две големи, тъпи и бавни ракетни установки, без да ги защитават срещу нападение от въздуха?
- Никакви - потвърди Конуей. - Ще ги нападнем от максималното възможно разстояние и ще намалим до минимум риска за нас.
- Добре звучи - отвърна Дре и се зае да готви мултифункционалния дисплей на прицелната система за предстоящата схватка.
Преди да стигнат в зоната, осем километра западно от мястото, в което се разполагаха ракетните установки ВМ-30, „Черен вълк две-шест“ премина на директна радиовръзка с „Фрито Актуал“ - водача на екипа от 10-а група на специалните сили в района. Прицелният компютър на Пейдж показа мястото на своите, „сините“, и „Фрито“ даде актуална информация за заплахите в района.
Пейдж и Конуей гледаха подвижната карта на дисплея още на тридесет и нещо километра от зоната, а Пейдж също така се оглеждаше с монтирания на ротора прицел за необичайни неща. Далеч от града се виждаха няколко малки села и фабрики, но повечето от терена представляваше хълмисти гори.
- „Фрито“ казва, че сме без проблеми по този курс, но мисля, че е редно да снижиш малко - обади се Пейдж. - Да се промъкнем за поглед с оптиката. Да ги видим, преди те да видят нас.
- Съгласен - отговори Конуей.
„Черен вълк две-шест“ се спусна на стотина метра над върховете на дърветата, а когато пресичаха просеки и потоци, Конуей слизаше още по-надолу. Стомахът на Пейдж беше привикнал отдавна към тази езда, от която на човек му се повдига, но винаги мислеше, че Конуей прави някои от маневрите само за да прецака вътрешните му органи.
Преминаха край малък град, построен около голяма изоставена фабрика. Заради трите комина на покрива Конуей предположи, че е бивша леярна. Снижи се на шест метра над един застлан с чакъл път зад фабриката, за да се крие от зоната на целта си, от която го деляха почти осем километра гори и ферми.
Пейдж говореше по радиото с екип „Фрито“ и превключваше различните изображения на целта.
- Не съм специалист по ВМ-30 - каза той, - но ония шибаняци май са готови за стрелба.
Конуей прекарваше времето си в оглеждане на района навън. В хеликоптера имаше толкова много джаджи, че пилотите рискуваха, като зависнат на място, да прекарат прекалено време в попиване на информация от тях, вместо да се оглеждат.
Но Конуей беше твърде опитен за подобно нещо. Остави Пейдж да се готви, докато той оглеждаше полята, пътищата, сградите и гората около тях, като знаеше, че сега, както стои ниско до земята, му стигат само двама руснаци в джип с картечница, за да съсипят това толкова приятно утро.
Погледна към монитора на Пейдж и видя руските камиони с ракетите. И той не разбираше от тях, но си личеше, че сякаш са готови да обсипят Украйна с ракети във всеки един момент.